Всяко зло, за добро.

Срещнали се двама приятели и разговорили се :
— Как си, побратиме?
— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце.
— Добре си направил.
— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините.
— Виж, това е лошо.
— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето ми изрови цяло гърне жълтици...
— Е, от туй по-хубаво — здраве!
— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце. Дойде болест, изтръшка ги до една.
— Ех, това е много лошо!
— То се знае, лошо е. Но случи се, че поскъпнаха кожите. Продадох ги. Взех повече пари, отколкото струваха овцете.
— Добре си случил.
— Не е твърде добре. С парите купих къща. Изгоря.
— Това е вече най-лошо.
— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите.
— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.
— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите зарад теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите.
— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че сега нямам пари да ти върна заема.
— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен

Ангел Каралийчев