„Всъщност… истината е, че моето сърце е по-хубаво от твоето!”Когато го показал, всички втренчили очи в сърцето му. Да, то биело силно, но било пълно с белези. Имало места, от които липсвали парчета и били покрити с други, но не съвпадали добре, затова сърцето изглеждало като наръфано, било осеяно и с огромни дупки, зеещи празнина.Всички наблюдавали стареца удивени, питайки се, как може да твърди, че сърцето му е по-красиво.Погледнал момъка на какво приличал старецът и избухнал в смях:„Сигурно се шегуваш! Сравни моето сърце с твоето. Моето е идеално, а твоето е покрито с рани и сълзи!”„Вярно е!” - съгласил се старецът. „Твоето изглежда идеално, но не бих го сменил за моето. Виждаш ли, всяка рана представлява някой човек,който съм обичал и на когото съм дарил любовта си, на когото съм дал парче от сърцето си и често другият ми е дал в замяна от неговото, за да запълня празнината в моето. Но разбира се, това което даваш никога не е съвсем същото като това, което получаваш и затова има някоя и друга гънка, но аз ги обичам. Всяка една ми напомня за споделената любов. Понякога съм давал парчета от сърцето си на хора, които на са отвръщали на любовта ми, това означават дупките. Да обичаш е рисковано,но колкото и да са болезнени тези отвори в сърцето ми, те ми напомнят за любовта, която съм изпитал към тези хора… и кой знае? Може би някой ден, ще се върнат и ще запълнят мястото, което съм запазил за тях.Разбираш ли сега, какво означава истинската любов?”След като го изслушал, момъкът погледнал сърцето си, което вече не било „най-хубавото сърце на света”, но му се струвало по-прекрасно от всякога, защото сега любовта на стареца била в него ...
Автор - неизвестен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар