събота, 29 януари 2011 г.

Просто го кажи!


Ако знаете, че скоро ще умрете и можете да се обадите само веднъж по телефона, на кого бихте се обадили и какво бихте му казали ? А защо още чакате? Стивън Ливайн.

Една вечер, след като бях прочел една от стотиците книги за родители, се почувствах малко виновен, защото в книгата бяха описани някои похвати, които родителите трябва да използват, а от известно време аз просто бях забравил за тях... Там се казваше, че най-важното е родителите да разговарят с детето си и да се използват двете магически думи: „Обичам те". Непрестанно се акцентираше, че децата трябва да знаят, че вие наистина ги обичате безусловно и недвусмислено.
Отидох горе в спалнята на сина ми и почуках на вратата. Всичко, което чувах обаче, беше звукът от барабаните му. Въпреки че не ми отговори, аз знаех, че е вътре, затова отворих вратата и, разбира се, той седеше отсреща със слушалките на ушите, слушаше някаква касета и свиреше на барабаните. Наведох се, за да привлека вниманието му и казах:
Тим, можеш ли да ми отделиш една минута?
Ама, разбира се, татко — откликна той. —Щом е за теб, винаги.
Седнахме и петнадесет минути по-късно, след като бяхме бъбрили за незначителни неща и аз бях заеквал, просто го погледнах и рекох:
Тим, харесва ми как свириш на барабаните.
О, благодаря ти, татко — отвърна той, — радвам се, че ти харесва.
Ще се видим по-късно! — казах аз, докато излизах от стаята.
Както слизах надолу, мина ми през ума, че се бях качил горе с мисълта да му кажа нещо съвсем конкретно, а не бях го направил. Реших, че непременно трябва да се върна и да изрека онези две вълшебни думи.
Качих се отново, почуках на вратата и я отворих.
Може ли за минута, Тим?
Разбира се, татко. Винаги съм на разположение. Какво има?
Сине, първият път, когато се качих тук, исках да ти кажа едно, а излезе съвсем друго. Всъщност, исках да споделя с теб нещо съвсем различно. Тим, спомняш ли си, когато за първи път се учеше да караш кола и ми създаде толкова неприятности? Написах две думи върху лист хартия и ти го сложих под възглавницата, като се надявах, че ще им обърнеш внимание. Бях си свършил работата като родител и изразявах любовта към сина си. — След като си поговорихме още малко, погледнах Тим и му казах: —Онова, което искам да знаеш, е, че ние те обичаме.
Той вдигна очи и рече:
О, благодаря, татко. Имаш предвид ти и мама, нали?
Да — казах аз, — и двамата, само че не ти го казваме много често.
Благодаря — отвърна той. — Знам, че е така. Това означава много за мен.
Обърнах се и излязох. Докато слизах надолу, си помислих: „Не мога да повярвам. Вече два пъти бях горе — наясно съм какво искам да му кажа и въпреки това от устата ми излиза нещо различно."
Реших, че веднага трябва да се върна обратно и да споделя с Тим чувствата, които ме вълнуват. Той трябва да го чуе директно от мен и не ме интересува, че е висок метър и осемдесет и три! Така че — връщам се, чукам на вратата и той ми извиква:
Чакай малко. Не ми казвай кой е. Ти ли си, татко?
Как позна? — питам аз, а той отвръща:
Познавам те откакто си станал родител, татко.
Тогава аз му рекох:
Сине, можеш ли да ми отделиш само една минута?
Знаеш, че мога, така че влез. Предполагам, че не си ми казал, онова, което си искал.
Как позна? — попитах аз.
Познавам те още от времето, когато бях в пелени.
Е, сега ще ти кажа онова, което все не успявам — започнах аз. — Исках да ти кажа, колко си скъп на семейството ни. Не е важно какво правиш, нито какво си направил, няма значение и какви ги вършите с момчетата от гимназията в града. Важното е що за човек си. Обичам те, просто исках да го знаеш и не мога да си обясня защо премълчавам нещо толкова важно.
Той ме погледна и каза:
Ама, разбира се, татко, зная това много добре и наистина ми е много приятно да го чуя от теб. Много ти благодаря за това, което мислиш, и за това, което направи. — А докато излизах, той каза: — О, татко. Почакай малко.
Започнах да си мисля: „О, не. Какво ли ще ми каже?", а на него отвърнах:
Разбира се. Винаги имам време за теб.
Не зная откъде са научили това децата — сигурен съм, че не е от родителите им, но той каза:
Татко, исках да те питам нещо.
Какво е то? — попитах.
Той ме погледна и рече:
Татко, на семинар ли си ходил или на нещо подобно?
Ами да, помислих си аз, като всеки осемнадесетгодишен хлапак и той познава номерата на баща си". И казах:
Не, четох една книга и в нея се казваше колко е важно да споделяш с децата си онова, което всъщност мислиш за тях.
Е, благодаря ти, че ми отдели от времето си, татко. Ще си поговорим по-късно.
Струва ми се, тази вечер Тим ме научи, че единственият начин да разбереш истинския смисъл и цел на любовта е да си готов да, платиш цената. Трябва да застанеш открито и да поемеш риска да я споделиш.

Джийн Бедли - Пилешка супа за душата

Няма коментари:

Публикуване на коментар