понеделник, 24 януари 2011 г.

Взаимозависимост


Саду Сундар Синг разказва за едно свое преживяване по време на поредното преминаване през Хималаите, на път за Тибет:

"Далеч пред себе си видял друг пътник, който се движел по същата пътека. В този момент човекът се стрял по някаква причина, но отново продължил пътя си. Когато достигнал до това място, Саду видял край пътеката полуизмръзнал човек, който стоял свит в снега с гаснещ поглед... Явно, пътникът, който малко преди това преминал край него, не му обърнал внимание. Колкото да бил изтощен, Божият човек повдигнал нещастника, нарамил го и го понесъл на гръб през ледниковата долина. Един час по-късно намерил другия пътник да лежи вкочанясал, умрял от премръзване. Тогава Саду Сундар Синг осъзнал, че спасявайки чуждия живот, той спасил себе си."


Това е една много добра илюстрация за нашето пътуване през живота като вярващи. Не можем да ходим сами по пътя на вярата. Ще е много по-безопасно за душите ни, ако се посветим да вървим редом с някой по-слаб, някой отпаднал и немощен, който е в нужда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар