Вратата на щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи.Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.

Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.



Не е мъдър този който крачи по чужд път. Мъдрия върви по собствения път към знанието.