От вчера, вземи със себе си това, което си научил.
От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш.
Не спирай никога да строиш замъци до небето,
защото това са мечтите, за които живеем.
Аз съм все още малък и ти си целия ми свят.
От теб аз се уча как да постъпвам в този свят.
На теб разчитам.
Покажи ми кое е важно в живота.
Предпазвай ме от цялото зло.
Пътят, който ми показваш, един ден аз ще показвам на моите собствени деца.
Ти ме донесе на този свят.
В същото време ти даде обещание да ме обичаш и да се грижиш за мен.
Никога няма да забравиш какво обеща, нали?
Най-хубавите моменти не са вълнуващите неочаквани събития, а тези моменти, в които си се влюбил.
Любовта не е дървото, на което растат най-големите листа, защото любовта подхранва корените.
И всяка година след студената зима се събужда отново и разцъфва.
Вярата е сила, която прави дори невъзможното възможно. Неуспехите са моменти, когато спирам да вярвам.
Тялото ми вече е слабо и аз съм уморен.
Нямам вече силата да правя нещата, които ти правиш.
Може би вече не мога да казвам нещата, които бих искал.
Може би не осъзнавам кой ден е днес.
Все още се дръж с мен като с равен.
Все още поемай ръката ми и ми давай любов.
Защото аз толкова съм те обичал.
Дори, когато още не беше роден, аз се борих за теб.
Аз веднъж вече бях готов да ти подаря своя собствен живот, така че да би могъл да имаш добър живот днес.
Нещастието е скръб и скръбта е птица, която не може да намери своя път към дома.
Не мисли как снежните преспи правят времето студено.
Мисли как те правят природата красива.
Животът е момент и само ти можеш да направиш момента значим.
Защо ми даде толкова много любов та чак тя ме прави слаб?
Защо светът около мен е толкова студен и труден?
Защо ми даде толкова много недостатъци, когато има толкова много пътища около мен, които могат да ме отклонят от правия път?
Но ти не си ме направил за свят като този…
Не се страхувам от момента, в който твоята ръка пуска моята.
Страхувам се от пътуването, което ще продължа без теб.
Можеш ли да видиш лицето си, което се отразява във водата
Можеш ли да видиш колко хубава си ти?
Знаеш ли, че няма никой като теб?
Никога не е имало и никога няма да има.
Ключовете за живота ти са в твоите собствени ръце
Затова не можеш да вървиш по други стъпки.
Не се страхувай да отвориш вратата на живота,
Аз ще бъда там, за да те пазя!
Любовта е сърцето, което не казва Аз.
Любовта е душата, която пита
какво е без теб.
Животът е като река, която ни носи напред.
Понякога трябва да се откажем от хубавите моменти твърде скоро.
Смисълът не е, че ние бихме могли да ги забравим, а да разберем:
Реката ги носи също до тези, които в същото това време страдат.
Ето защо животът трябва да върви напред.
Тя идва към мен, но не е моя.
Тя живее с мен, но не е за дълго с мен.
Един ден тя ще се събуди
и нейният свят няма да бъде същия като преди.
Тя ще чуе повикът на вълните
И на този повик няма да може да се противопостави.
Ветрове на живота, бъдете благородни към нея и върнете кораба й у дома,
На пристанището, което е най-великото от всички.!
Най-големите открития са били постигнати с вяра в чудесата.
Хората не се променят, защото порастват
Променят се, защото се приспособяват.
Но спомняш ли си кой си ти? - малко дете, удавено в морето на възрастта?
Любовта не е случайност, а най-голямото ни предизвикателство в живота.
Не трябва да съжаляваш какво си дала,
защото вчера никога няма да се върне.
Трябва да устоиш и днес и да правиш, каквото искаш.
Защото утре, никой не знае…
Повечето пъти, когато говорим, трудното за нас е да намерим общ език.
Но една усмивка, загриженост и топлина…
Това е всичко, от което се нуждаем.
Ако знаех какво би се провалило утре,
Бих свършила всичко различно.
Имах задължения, работа, за която трябваше да се грижа.
Приятели, които трябваше да срещна.
И все още, без теб нищо не е важно.
Това не беше така, докато ти не си отиде, разбирам:
Любовта е извор, начало и сила, всичко, за което живея.
Какво се случи с теб?
Къде изгуби усмивката в твоите очи?
Къде изгуби радостта от живеенето?
Знам: светът е твърде студен.
Знам как хората се нараняват един друг.
Но защо забравяш, точа е причината, поради която ние давахме любов?
Никой не знае
какво ни очаква от другата страна на вратата.
Никой не може да знае кога е време за сбогувания.
Ето защо ние трябва да грабваме всеки шанс,
да не обръщаме внимание на думите, които ни нараняват,
да се научим да прощаваме.
И никога да не затваряме вратата пред нас,
ако дори само едно нещо не е свършено или една дума не е казана…
Няма коментари:
Публикуване на коментар