Превъзмогване на огорчението...

"И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Исус и слушаше словото Му. А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза:
- Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.
Но Господ в отговор й каза:
- Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно. И Мария избра добрата част. Която няма да се отнеме от нея."
Лука 10:38-42. ВЕРЕН

Вършете всичко без роптание и без
препиране, за да бъдете безукорни
и незлобливи.
Филипяни 2:14-15

Прозорецът...

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

 - Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.

 Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

 - Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...

 И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивлявала и критикувала, колко мръсно е то.

 Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

 - О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

 - Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...

 Така е и в нашия живот! Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.



 Източник - hristiqni.com

Истинското богатство...

"Един ден, един богат баща, заведе сина си на екскурзия. Искаше да му покаже колко бедни хора има по света. Те прекараха деня в селската къща на едно бедно семейство. На път за вкъщи, бащата попита: "Видя ли колко бедни са те? Какво научи?".
 Момчето отговори: "Ние имаме едно куче, те имат четири, имаме басейн, те имат реките, имаме всякакво осветление за през нощта, те имат звездите, ние купуваме храни, а техните никнат от земята, ние сме се оградили със стени и огради, които да ни защитават,а те са приятели с всички. Имаме скъпи книги, а те имат Библията. Те са щастливи"Детето замълча за миг и каза, "Благодаря ти татко, че ми показа колко бедни сме ние."

Автор - неизвестен

Защо Господ постъпва различно...

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

Пред лицето на отчаянието...

"И ето, стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, отърколи камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица, а облеклото му - бяло като сняг. Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.

А ангелът проговори, като каза на жените:

- Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. И идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви."

И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се затичаха да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и каза:

- Здравейте!

А те се приближиха и се хванаха за краката Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза:

- Не се бойте! Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.

Матей 28:2-10, ВЕРЕН

Не се бойте, защото зная, че търсите

разпънатия Исус. Няма Го тук, защото

възкръсна, както беше казал.

Матей 28:5

Когато с Ваш роднина нещо не върви...

Който върши Божията воля,
той Ми е брат и сестра, и майка.
Марк 3:35

- Обрисувайте ми словесно някой ваш роднина, който истински ви досажда.
Зададох въпроса на неколцина приятели, с които седяхме около масата на обяд. Всички реагираха с изрази от рода: "Какво, за Бога, искаш да кажеш?"
Поясних.
- Постоянно срещам хора, които не могат да се справят с човек от своето семейство. Или тъщата им е вещица, или чичото е негодник, или пък баща им се отнася към тях така, сякаш изобщо не са се раждали.
Този път слабите закимаха разбиращо. Получи се контакт. И описанията започнаха.

Тъмницата на огорчените

А по-старият му син беше на нивата. И като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече: "Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав." А той се разсърди и не искаше да влезе. И баща му излезе и го молеше. А той в отговор рече на баща си: "Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед. Но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си. А щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле." А той му каза: "Сине, ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. Прилично беше да се развеселим и да се зарадваме. Защото този твой брат бе мъртъв и оживя; и изгубен бе и се намери." (Лука 15:25-32)

Той се разсърди и не искаше да влезе.

Лука 15:28

Преодоляване на срама

Добавете надпис

А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма; и всичкият народ дойде при Него; и Той седна и ги поучаваше. А Книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:
- Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?
И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с прьст на земята. Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им рече:
- Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС...

Едно малко момченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му приготвила кошничка с храна – пет ечемичени хляба и две рибки.

Момченцето се сбогувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то намерило събрано голямо множество – пет хиляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство искали да чуят този Проповедник и Учител.

Смазани тръстики и тлеещи фитили

"Смазана тръстика няма да пречупи

и тлеещ фитил няма да угаси."

Матей 12:20, ВЕРЕН.

Представете си, че е събота следобед през октомври. Вече сте свършили цялата домакинска работа. Следобедът лежи пред вас без никакви ангажименти. Свободните следобеди днес се срещат рядко, затова обмисляте възможностите на деня. Отваряте вестник, за да потърсите идеи. Кино? Не дават нищо хубаво. Телевизия? Винаги можете да погледате. Какво е това? Една реклама хваща окото ви...

Специална художествена изложба

Смазани тръстики и тлеещи фитили

събота, 14.00-16.00 ч

Библиотека „Линкълн"`

Хмм...

Мой ред е да прегърна някого!

Хич не ми е приятно, когато оставам без заплата.То не стига,че ни плащат мизерни надници, ами не ни дават и парите навреме. Казаха ми,че ще ни преведат всичко дължимо до седмица, ама колко може да се вярва на онези от счетоводството, незнам...
Вървя замислен през парка и цъкам с език, мислейки колко е сложно нашето съществуване. Подритвам с крак жълтия килим от мокри листа и чувам,че някой ми подсвирква.
Обръщам се и виждам Томито – широко усмихнат както винаги. Настига ме бързо бързо и влизайки ми в крачката веднага ме засипва със своя безспирен поток от думи – как са децата, как е жената, как е с работата ми...

Имаш два избора...

Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: “По-добре от това не може да бъде”.

Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:

-”Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?”

Притча за красивото сърце - тайната на добрия живот

 Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
 - Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
 - Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата.Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове.А сега то е рай благоуханен.
 Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме.Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним.А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...


 Автор - неизвестен

Как можеш да бъдеш усмихнат и щастлив?

Защо има толкова много унили хора в този свят? Млади, а изглеждащи стари и съкрушени  Все са тъжни, все се оплакват и нещо не им е наред. Винаги имат повод да се сърдят, раздразнителни, избухливи, те често са с разрушени взаимоотношения? Какво е депресията и каква е тайната на това да се избавиш от нея? Как можеш да бъдеш усмихнат и щастлив? Някой казвал ли ти е, че голяма част от болестите- около 70%- започват в ума ти? И че ако промениш мислите си, тогава ще бъдеш радостен и благословен? Дори и физически ще се чувстваш по-добре. Това е една история, която, ако я приложиш, може да промени живота ти!

С какво сме богати?

Купил си човек нова къща. А до него живял завистлив съсед. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост. Един ден човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!"
 Отворил вратата и човекът му подал ведрото с думите:
 - Кой с каквото е богат, това и дели с другите!

 Нека се замислим за това какво "даваме" на другите като израз на собствената ни същност. Как в общуването проявяваме вътрешното си негодувание и собствената си неудовлетвореност от живота и себе си. Следващия път, когато сте на крачка от проявата на подобен "подарък" спрямо друг човек би било добре да си спомните тази притча... така всички бихме живели в един по-добър свят!


Автор - неизвестен

Бедното момче

Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си.

То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.

Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.

Бамбукът

В една прекрасна градина растял бамбук с благороден вид. Господарят на градината го обичал повече от всички други дървета. Година след година бамбукът растял и ставал як и хубав. Защото бамбукът знаел, че господарят го обича и бил щастлив от това. Един ден господарят се доближил до своето любимо дърво и му казал: „Драги бамбук, имам нужда от теб.” Прекрасното дърво усетило, че е дошъл моментът, за който е бил създаден и казал с голяма радост: „Господарю, готов съм.Употреби ме, както ти желаеш.” Гласът на господаря бил тежък: „ За да те използвам, трябва да те посека”. Бамбукът се изплашил: „Да ме насечеш, господарю! Мен, най-хубавия от дърветата в твоята градина? Не, моля те, не! Употреби ме за твое удоволствие, господарю,но моля те, не ме сечи”.
 „ Скъпи мой, бамбук”- продължил господарят-„ако не те поваля, не мога да те използвам”. Градината изпаднала в дълбоко мълчание, дори вятърът престанал да духа. Бавно бамбукът навел своята великолепна корона и прошепнал: „Господарю, ако не можеш да ме използваш без да ме събориш, събори ме”.
 „ Скъпи, мой бамбук”- не само трябва да те съборя, но дори да ти отсека клоните и листата”.
 „ Господарю мой, имай милост! Унищожи красотата ми, но остави ми клоните и листата”.
 „ Ако не мога да ги отрежа, не мога да те използвам”. Слънцето скрило своето лице, една изплашена пеперуда изхвърчала. Треперейки бамбукът казал слабо: „ Господарю, отрежи ме”!
 „ Скъпи мой, бамбук, длъжен съм още повече да ти направя. Трябва да те разцепя на две и да ти измъкна сърцето. Ако не мога да направя това, не мога да те използвам”.
 Бамбукът се навел до земята и тихо казал: „Господарю, цепи и вземи!” Така господаря на градината съборил бамбука, отрязал клоните му и листата, разцепил го на две и му извадил сърцето. После го пренесъл, където извирал извор с хладна вода близо до своите ниви, които се измъчвали поради сушата. Внимателно свързал към извора единия край от любимия си бамбук, а другия край насочил към изсъхналите ниви. Прозрачната, свежа и сладка вода започнала да тече по тялото на бамбука и достигнала до нивите. Бил засаден ориз и реколтата била отлична.
 Тъй бамбукът станал един голямо благословение, макар и повален и разрушен. Когато бил едно великолепно дърво, живеел само за себе си и се оглеждал в собствената си красота. Покосен, ранен и обезобразен станал канал, който господарят употребил, за да направи плодовито своето царство.

 „Понякога Господ иска големи жертви и това изглежда една несправедливост от страна на Бог. Да не забравяме, че Той има нужда от нашето сътрудничество, за да спаси света!”

 с.Терезита
 Източник: http://www.catholic.bg/

Аз създадох теб....

Имало едно време един човек, който вярвал в Бога. И веднъж когато той се молел на Бога, минали покрай него четирима нещастни хора - бездомник, гладен, сляп и куц.
Виждайки тези нещастници, човекът започнал да роптае против Бога: "О Творче! Как можеш да бъдеш Бог на любовта и щастието и да не помагаш на тези бедни хора?"

Отговор не дошъл, но той настоятелно чакал. И докато чакал, чул тих глас: "Аз направих за тях много - Аз създадох теб."

автор - неизвестен

Всеки човек дава онова, което му е на сърце...!

Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк...
Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя, които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете!
Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
- Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци!???...
Беднякът простичко отвърнал:
Защото всеки човек дава онова, което му е на сърце...!

Голямото пътешествие на малкото мишле...

 Веднъж малкото мишле тръгнало да пътешества. Баба му, старата мишка, му опекла питка за из пътя и го изпратила до изхода на дупката.

 Мишлето излязло рано сутринта, а се върнало привечер.

 - Ах, бабо! - закрещяло мишлето. - Излезе, че аз съм най-силният, най-ловкият и най-храбрият в цялата тундра! А до днес не съм го знаел.

 - Ами как го узна? - попитала бабата.

 - Ето как - започнало да разказва мишлето. – Излязох аз от дупката ни, вървях, вървях и стигнах до едно море. А то – голямо, преголямо, вълните по него ходят ли, ходят! Но аз не се уплаших, хвърлих се във водата и преплувах морето. Дори сам се учудих, че плувам толкова добре.

 - А къде е твоето море? - попитала го баба му...