Купил си човек нова къща. А до него живял завистлив съсед. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост. Един ден човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!"
Отворил вратата и човекът му подал ведрото с думите:
- Кой с каквото е богат, това и дели с другите!
Нека се замислим за това какво "даваме" на другите като израз на собствената ни същност. Как в общуването проявяваме вътрешното си негодувание и собствената си неудовлетвореност от живота и себе си. Следващия път, когато сте на крачка от проявата на подобен "подарък" спрямо друг човек би било добре да си спомните тази притча... така всички бихме живели в един по-добър свят!
Автор - неизвестен
