През 17 век един християнин в Единбург,Шотландия бил изправен под бесилката заради своите религиозни убеждения.
-Имате ли някакво последно желание? - бил запитан той.
-Да-отговорил осъденият.-Бих искал да се помоля за последен път и да изпея един последен псалом,преди да умра.
Молбата била приета. Божият човек се помолил усърдно, след което запял. Той избрал за свое последно прославяне на Бога псалом-119,с всичките му 176 стиха. Нито една дума не се загубила от неговата памет. Когато бил вече в самия край на псалома, се чул тропот на конски копита.Пристигнал конник с официална амнистия. Осъденият бил помилван.
Ако не знаеше по памет този дълъг псалом, това би бил последният му ден на земята. Неговото познание на Божието Слово спасило физическия му живот. Но колко по полезна е Библията за нашия духовен живот!
Пълното познание на Божието Слово ще бъде наша най-голяма опора и насърчение в дни на изпитание и утеснение.А такива дни предстоят пред всички нас. Повече от всякога, днес е времето, когато Божият народ се нуждае от едно всеотдайно обръщане към Библията
и пълно съобразяване с нейните Свещени предписания.
"Нека дойдат върху мене Твоите милости, Господи;
Твоето спасение според Словото Ти. Ще имам какво да
отговоря на онзи, който ме укорява, защото уповавам на
Твоето Слово. Не отнемай Словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите съдби. Така ще пазя
Твоя закон постоянно, на вечни векове."
/Псалом.119:41-44/
Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко
момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му.
В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от
задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил.
Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един
алигатор плувал към брега. Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца
– видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя
изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела.
Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея.
Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало,
алигаторът достигнал до него. От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо,
когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна
схватка между тях. Алигатора бил доста по-силен от
майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне. Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал
от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото
момче оцеляло. Неговите крака били напълно
страховити от жестоката атака на животното. И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците
от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния
си син. Репортера от вестника, който интервюирал момчето
след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето
вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на
репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото
мама не ме изпусна”. Вие и аз може да се идентифицираме с
момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но
белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни
създали дълбока скръб. Но някои рани са ни останали защото Той е отказал
да ни пусне…(Той=
Господ, приятел, мама…) Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации.
Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг
ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с
белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен.
Той не би и няма да ти позволи да
пропаднеш.
Никога не забравяй...
Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.
Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.
Никога не забравяй, че никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.
Никога не забравяй, че никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.
Никога не забравяй, че никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.
Никога не забравяй, че ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!
Ти си желан, че ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.
Автор - неизвестен
