Какво ми каза баба?

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?

- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?

- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?

- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

***

Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?

- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

***

Бабче, и досега го сънувам...

- Дъще, спомни си ланския сняг.

- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.

- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."

***

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!

- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

***

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?

- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

***

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.

- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

***

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?

- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си.

***

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?

- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.

***

- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?

- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

Всичко, което трябва да зная

Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:

Играйте честно.

Не удряйте хората.

Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.

Не вземайте вещи, които не са ваши.

Извинете се, ако сте обидили някого.

Мийте ръцете си преди всяко ядене.

Изчервявайте се.

Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живейте хармонично.

Научете нещо.

Измислете нещо.

Порисувайте.

Попейте.

Потанцувайте.

Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.

Всеки следобед си поспивайте.

Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.

Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.

Бъди готов за чудеса.

Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.

(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой не знае как и защо, но и ние сме като него.)

Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чашка умират. Ние също.

Най-важната дума на света е: Виж!

Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.

Ти си на този свят, за да се учиш.

ЦЕНАТА НА УСПЕХА

В какво успях ме МАДАМ?

За какво сте си мечтали,да имате скъпо платена работа,мъж ,който да се грижи за вас или да изкарвате пари,който не може да похарчите,да ви уважават,да сте не зависими?

Успехът за едни жени е истински провал за други.Той има много неприятно лице,когато не се оглежда във вас.А когато все пак го срещнете,с ужас разбирате,че нещо друго си е изгубило.Днес имам работа,изкарвам пари,мога да отида ,където си поискам,приятелките ми казват,че съм успяла и свободна жена,сигурно така изглежда отстрани.Само ,че в последните няколко години,разбирам,че това,не ми е достатъчно,защото,аз ,,успешната,прекарвам Коледа сама.Този празник е най ужасният момент за равносметка.В него се отпушва не благодарната ми завист към понапълнелите съпрузи и крещящите деца под елхата на не успелите ми приятелки,тези който се гордеят с мен.Кариерата е чудесно нещо,но в леглото не може да те стопли въобщеТе едвали ще си представят,че точно тази част от живота им,е моя личен провал.Сега бих дала всичко да заведа нероденото си дете на празник,да му направя рожден ден,да се скарам с несъществуващия си съпруг,или да се чудя какво да сготвя.Не искамда слушам колко отегчителен може да бъде един брак.Успехът е необходим за щаститието,но той не може да ви го донесе,защото щастието идва от дребните неща на пръв поглед ,те нямат нищо общо с това, светътда е в краката ви.По скоро е хубаво да споделите КОЛЕДА С НЯКОГО,ДА НАМЕРИТЕ НЯКОЙ КОЙТО ДА ВИ ОБИЧА, НЕ ЗАЩОТО СТЕ УСПЯЛА,А ЗАЩОТО ДОБРЕ РАЗКАЗВАТЕ ВИЦОВЕ.Понякога това са най големите ,най трудните и най сладките успехи!

Повярвайте ми!

Успехът е относителен,той има много различни лица.

Той е онова ,което желайте и онова ,което винаги ще търсите.

ЗА ПРОШКАТА И БЛАГОДАРНОСТТА

ПРОЩАВАМ НА ВСИЧКО,
КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН В МИНАЛОТО
Луиз Хей

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите.
Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения.
Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
В известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.
Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.
Затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент.
И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.
Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.
Прости на всички.
Прости на себе си.
Прости на всичко, което ти се е случило в миналото.
Ти си свободен.

"Няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив.
Ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега,
защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е.
Да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото
и да бъдеш полужив.
Това води до самосъжаление, страдание и сълзи."

Диалог с космическа техническа поддръжка

Техн. поддръжка:
Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?

Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".
Бихте ли ме придружавали в този процес?

Техн. поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?

Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?

Техн. поддръжка:
Първата крачка е да си отворите сърцето.
Отворихте ли си сърцето?

Клиент:
Да, но там сега са пуснати някои други програми.
Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?

Техн. поддръжка:
Кои програми са пуснати?

Клиент:
Да видим. Сега имам "Наранено-минало",
"Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".

Техн. поддръжка:
Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система.
Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.

"Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.

Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?

Клиент:
Не знам как те се завършват.
Можете ли да ми кажете как става това ?

Техн. поддръжка:
С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.

Клиент:
Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.

Това нормално ли е ?

Техн. поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!

Клиент:
Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:
"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".

Сега какво трябва да правя ?

Техн. поддръжка:
Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.

В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.

Клиент:
Какво трябва да правя сега ?

Техн. поддръжка:
Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".

Клиент:
Ок, осъществено.

Техн. поддръжка:
Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.

Клиент:
Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-блаоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?

Техн. поддръжка:
Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.

Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.

Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!

Вратата на щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи.Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.

Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.



Не е мъдър този който крачи по чужд път. Мъдрия върви по собствения път към знанието.

МИТОЛОГИЯ НА ПРОШКАТА

Всеки я разбира по своему. Някой прощавайки, се опитва да изтрие завинаги от паметта си образа на обидилия го, за да не изпитва отново огорчение. Друг смята, че прошката е слабост, която не бива да се проявява в никакв случай. Едни смятат, че като прощават на другите, им правят суперуслуга. И накрая, има и такива, които прощават винаги и на всички с усмивка на лицето си.

Изкривените представи за прошката, ще ги наречем митове, първо скриват истинското положение на нещата, а на второ място, внасят в живота много негативни емоции и мисли.

Най-често се сблъскваме с 5 мита за прошката. Какво всъщност се крие зад тях?


Първият мит: Може да се прости само след като мине известно време.

Смята се, че времето е най-добрият лекар. Вярно е, че след време обидите губят своята острота, и споменът за тях вече не събужда вълна от гняв и възмущение, както става, когато обидата е съвсем прясна. Но целебните свойства на времето, разгледани по-отблизо, често пъти се оказват преувеличени.

От една страна, времето достатъчно лесно се справя с дребните обиди, докато по-сложните случаи не винаги са му подвластни. Лъжата или подлата постъпка на близък човек, измяната остават в душата дълбоки рани, които не зарастват много години и често пъти пречат да се живее нормално.

От друга страна, способността да се забравят обидите зависи от това колко е впечатлителен един човек и от характера на човека. Една моя позната, когато е в настроение да разговаря, с часове може да си припомня стари кавги и конфликти. И времето не е в състояние да потуши негодуванието, пламтящо в очите й, то е толкова силно, колкото и преди няколко години. Погледнато отстрани, всички нейни обиди не струват и пет пари, но кой знае защо те не й дават мира. Спомням си за една позната на майка ми, прекалено чувствителна жена. В някакъв момент продавач на пазара я нагрубил. И ето че вече няколко години тя пазарува само в магазините и избягва дори уличните сергии с плодове. Какво още да говорим, когато много от нас инстинктивно избягват местата, където са ги обидили или оскърбили, а ако все пак се налага да отидат там, дълбоко в душата им усещанията съвсем не са приятни. Уви, не винаги и не всички обиди се разтварят във времето.

Обидите - това са душевни рани, и към тях трябва да се отнасяме по същия начин както към телесните рани - да се лекуват в зависимост от тежестта им и отчитайки душевното си състояние. Да се дезинфекцират - избавяйки се от отрицателните емоции към този, който ги е причинил и търсейки положителната страна в случилото се. Да се превързватДа се преглеждат от лекар - при необходимост споделяйки обидата с близък човек, отивайки на изповед, на консултация с психотерапевт. Може да се подбере начин на "лечение, но най-важното е да се разбере, че нещо може да се остави в откуп на времето, но с някои неща трябва да се поработи.

Вторият мит: Да се прости, означава да се зачеркне от паметта.

Този мит активно се поддържа от онези, които вярват, че прошката е преди всичко и най-вече интелектуален процес. Даваш команда на мозъка си и той зачерква от паметта си неприятното събитие или човека. Раз - и готово. За съжаление обаче, това не е нищо друго, освен самоизмама.

Когато Таня се развела с мъжа си, заради изневяра, тя решила, че ще го зачеркне от живота си, абсолютно ще го забрави. Ще постави една голяма, плътна точка. Тя се освободила от всичко, което би могло да й напомня за него: снимки, вещи, дреболии. В някакъв момент й се струвало, че е успяла да го забрави. Болката утихнала. Но веднъж го видяла с друго момиче и буквално се задавила от нахлулата вълна от болка, обида и негодувание. Нейните опити да забрави, да скъса с миналото моментално рухнали - както язовирната стена се скъсва под натиска на дълго събираната и спирана вода.

Ние прекалено много преувеличаваме способността си да контролираме паметта си. И се учудваме, когато вместо да изпълни изискването за забрава, тя още по-често ни нопомня за неприятното. Има един такъв психологически трик: За да се застави човека да мисли за голямата червена ябълка, трябва да му се каже: "Не мисли за голямата червена ябълка". И той вече няма да може да избяга от този образ. Вярно е, че паметта може да се "престори", че се е подчинила на командите ни. До първия удобен случай, когато ще ни се струпа всичко, което ние толкова сме се старали да забравим. Уви, в това отношение нашата памет съвсем не прилича на паметта на компютъра, откъдето може безследно да се отстрани всяка информация с няколко щраквания на мишката. Тя по-скоро прилича на лист хартия, изписан с мастило, който вече не е възможно да се изтрие и е невъзможно да стане чист. Затова, вместо да се опитваме да изтрием несполучливата рисунка, по-добре е да се опитаме да я "прерисуваме" - да добавим нови елементи, за да получим друга картинка. Казано по-просто, да се опитаме да видим ситуацията в друга светлина, в позитивен смисъл.

Как? Като си помислим за хубавото, което е имало и има в човека, който ни е обидил, за това, за което можем да сме му благодарни, за това, което сме научили от тази ситуация. И искрено да пожелаем на този човек добро. А когато го срещнем, да се усмихнем. Дори ако той ни гледа с недоумение, първата стъпка към преосмисляне на ситуацията и към прошката ще бъде направена. Изобщо, усмивката, пък било то и само вътрешна, без да се отрази върху лицето ни, е важен елемент от прошката. Тя позволява без излишни интелектуални усилия да се смекчи остротата на негативните емоции, предизвикани от обидата, и заставя човека да се замисли за това, дали тя заслужава такова сериозно отношение.

Третият мит: Могат да се прощават само дребните неща, предателството е непростимо.

Действително, много по-трудно е да се простят предателството и подлостта, отколкото дребните обиди, защото те не само засягат чувството за собствено достойнство на човека, но и подронват неговата вяра в себе си. Мнозина имат усещането, че щом с тях са постъпили по този начин, значи нещо в тях не е наред. Без да осъзнаваме това, не можем да простим не чуждата постъпка, а своя мним комплекс за непълноценност. И за да не се чувстваме "унижени и оскърбени" и да не влачим в живота бремето на обиди, а да вървим леко, трябва да се възвисим до прошката и чрез нея да отхвърлим от себе си товара на обидата.

Може да ни предаде позната или приятелка, любим мъж. Никой не е застрахован от това. Силната обида е способна да нанесе силни разрушения. И ако подхранваме това чувство в себе си, кроим планове за отмъщение и призоваваме върху главата на виновника всички земни нещастия и беди, можем да сведем до нула всички останали жизнени интереси. В запълнената с обида душа няма да могат да влязат нито нови приятели, нито нова любов. А кому е нужен живот, пълен само с преживявания? Две съдби са се разминали. Отношенията са се прекъснали. Не трябва да се търси кой е виновният, а да се прави опит да се извлече поука от ситуациата и да се върви напред. С времето ще стигнем до разбирането, че не трябва да променяме околните, а своето отношение към това, което ни заобикаля. И вече не е важно в каква степен е виновен човекът, който ни е обидил, дали го е направил умишлено или не. По-важното е нашата собствена оценка на ситуацията, умението от лимона да се направи лимонада.

В христианството една от най-главните добродетели се смята смирението. Вярващият човек ще се постарае да приеме всяка ситуация, ще благодари на Бога за това, че му е отворил очите, че го е научил по-доре да се ориентира в хората, а така също го е заставил да се замисли дали той самият не постъпва по същия начин с другите.

Четвъртият мит: Аз не трябва да правя първата крачка, защото иначе този, който ме е обидил, няма да се научи на нищо.

С други думи, ако се прощава наляво и надясно, хората ще възприемат това като дължимо и няма да осъзнаят вината си. Кой знае защо мнозина смятат, че обидилият ги трябва задължително да се помъчи и да си извлече поука.

Парадоксът е в това, че безусловната прошка може да преподнесе много по-ценни уроци и да влияе върху хората много по-силно, отколкото всякакви опити да се играе върху тънката струнка на чувството за вина.

Веднъж в апартамента ни изби една водопроводна тръба и разкошните баня и кухня на заселилите се отскоро съседи отдолу бяха безнадеждно съсипани. Собственикът на пострадалото жилище, гробно мълчеше и цялото ни семейство беше убедено, че това е началото на "студена война". В същия ден вечерта на входната врата не успяха да се разминат нашите кучета. Бинтовайки раните на скимтящото ни куче, ние си представяхме по-нататъшното развитие на събитията. И ето че се раздаде "дългоочакваният" звънец... Канейки се за отблъснем приближаващата атака, аз отворих вратата. На прага наистина стоеше съседът заедно с ... добре познатия ни ветеринар, живеещ в съседния вход на блока. Съседът малко виновно се усмихна и каза: "Нашето куче е цялото в кръв, но няма рани, и си помислих, че може би с вашето се е случило нещо сериозно..." Ние започнахме да го уверяваме, че нищо сериозно не е станало. Мъжът още веднъж се усмихна и отговори: "Нека все пак Сашо да го погледне, за всеки случай... И изобщо, да не би да си помислите, че е нещо нарочно, заради потопа. Вие и така сигурно се чувствате неловко, а отгоре на всичко и това тук". Сцената на прага беше почти като в сценарий за филм.

…Вече осем години нашите семейства дружат и дори нещо повече, благодареине на онзи урок, ние с мъжа ми нямаме досега нито един сериозен конфликт със съседи и в новото ни жилище. Сега знаем как може да въздейства върху хората усмивката и протегнатата за помирение ръка в отговор на груба дума или пропуск. За съжаление подобни постъпки са по-скоро изключение, отколкото правило. А колко по-просто и по-леко би ни било да живеем, ако отговаряме на обидата не с раздразнение, а с доброта, прощавайки, и по този начин отпускайки ситуацията. Ако поне веднъж човек преживее чувството за очистване и освобождение от негативните емоции след осъзната първа стъпка към другия, става ясно, че не е толкова важно обидилият ни да осъзнае вината си. Много по-важно е това, което става вътре в тебе.

Да се направи първата крачка и да се прости ще е по-лесно, ако човек се постави на мястото на другия, ако се постарае да разбере какво е мислил той и какво е чувствал в онзи момент, и направи сравнение на своите мисли и чувства с неговите. Много често усещанията съвпадат. И тази близост в усещанията дава основание за прошка. В края на краищата, днес прощавам аз, утре на мен ще простят. На тези взаимни отстъпки и компромиси се гради нормалният хармоничен живот.

Петият мит: Може да се прощава само на другите, но не и на себе си.

Ани е от тези, които са готови да простят на всички и за всичко. Ако някой я е засегнал, тя всеки път се старае да намери обяснение за това и пропуска обидите с леко сърце. Затова пък към себе си винаги е била безпощадна, задълбавайки нещата и стигайки до самоизтезание. Ако закъснее някъде, настроението й е развалено за цял ден, че и вечерта също, наказвайки себе си самата. А ако пък се случи да подведе някого, може изобщо да се разболее от преживявания, смятайки себе си за най-последната грешница, която не заслужава прошка.

Всички ние правим грешки, глупости, понякога дори гадости. Не винаги постъпваме така, както би ни се искало в идеалния случай. Ако беше другояче, просто щяхме да имаме крилца на гърба си. Изходът не е в това да се наказваме и измъчваме за всички свои постъпки и грешки, както и да изпадаме в другата крайност - изцяло да игнорираме и затискаме съвестта си, за да говори по-малко. В първия случай рисуваме да си спечелим куп болести, а във втория - да станем цинични и безчувствени. За да не се случва това, трябва да прощаваме на себе си. Това означава да осъзнаем: нещо не е направно както трябва, да го приемем и искрено да се разкаем. Ако разкаянието ни е искрено, ние вече няма да повтаряме онова, за което сме се разкаяли. Това може да ни помогне да вървим по-леко напред, без да влачим със себе си куп пропуски и лоши мисли. И ще дишаме по-леко, ще прощаваме и на другите и ще приемаме живота такъв, какъвто е, с всичките негови възходи и падения.

Именно затова след изповед мнозина чувстват облекчение и чистота. "Сякаш душата ми се е изкъпала" - казва с усмивка за изповедта една старица. Покаянието и изповедта, ако са искрени, освобождават човека от греховете и го учат да си прощава чрез Божието прощение. Всеки има свой път към собственото си опрощение, но когато стигнеш до това, светът се променя.

Нека се учим да прощаваме... Просто така... По всяко време... При всякакви обстоятелства... На всички... А преди всичко на себе си! - периодически изолирайки мислите за обидата, давайки им да постоят малко настрана.

Красавица

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?