Проповядването...

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.

Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. 

- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. 

- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.

Кръстът

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

автор - неизвестен

Колко струва усмивката?

 Усмивката не струва нищо, но дава много:
 ~ Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява...
 ~ Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава завинаги...
 ~ Никой не е толкова богат, че да може да живее без усмивка и никой не е толкова беден, че да не може да раздава усмивки...
 ~ Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство...
 ~ Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е слънчев лъч за тъжния...
 ~ Усмивката е най-добрата противоотрова на природата за тъгата и тревогата...
 ~ Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце...
 ~ Някои хора са твърде изморени, за да те дарят с усмивка.Дай им Ти една от твоите, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!


Автор - неизвестен

ПРИСЪДАТА НА ЗЛАТОУСТ

Това било преди около 1500 години. Тогава в Цариград архиепископ бил св. Йоан Златоуст.

Един селянин, от едно близко до Цариград село, продал нива на свой съселянин. Купувачът отишъл на нивата да я оре; орал, орал и изорал един казан със жълтици. Той отишъл при продавача и му казал:

-        Побратиме, изорах на нивата, която ми продаде, един казан жълтици; ела да си ги вземеш, защото са твои.

-        Тия пари не са мои - казал продавачът, - ти си ги изорал ,трябва ти да ги вземеш.

-        Не са мои! Аз купих от тебе нивата, а не и парите, те са твои, иди да си ги вземеш.

-        Побратиме, аз съм ти продал нивата и всичко, което е по нeя камъни ли е, земя ли е, пари ли е, всичко е твое, аз не се меся вече в тази нива.

Така те се препирали дълго. Единият викал: твои са, другия: не са мои. Не могли да се погодят. Решили да идат при св. Иоан Златоуст и той да отсъди на кого са парите.

СЛЕДИТЕ НА БОГА

Eдин арабин се молел наблизо до шатрата си. Видял го някой си търговец и го запитал: "Отде знаеш, че има Бог?" Арабинът отговорил: "Погледни тука, на земята, покрай шатрата ми! Какво виждаш?" Търговецът разгледал и казал: "Виждам стъпки!" "Какво показва това?" - запитал го арабинът. Търговецът отвърнал: "Че е минал човек!" Тогава арабинът рекъл: "Само по стъпките ти позна, че е минал човек. Ами всичко това. което виждаме - слънце, луна, звезди, планини, гори, поля, цветя - не са ли следи, по които можем да узнаем за Бога? Ето по тия следи аз зная, че има Бог!" Търговецът се замислил и след малко радостно извикал: "Да бъде благословен Бог во веки!"

 (Народна приказка)

ДАЙ ТИ!

 Петгодишния Михай слушал баща си как се моли за едно бедно семейство. В един момент той го прекъснал и със своята проста детска логика казал:
 - Тате, защо трябва да занимаваш Бога с този проблем? Не е ли по-лесно да бръкнеш в джоба си и да дадеш тези пари за нуждите на тези хора?

Животът е пътуване

Не определяй какво е ценно за теб, като се сравняваш с другите.
- Всеки от нас е различен!

Не си поставяй цели спрямо това, което другите хора мислят за важно.
- Само ти знаеш, кое е най-добро за теб!

Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето.
- Живей пълноценно всеки ден, за да бъде пълноценен животът ти!

Не се страхувай да поемаш рискове.
- Приемането на предизвикателства ни учи да бъдем силни!

Не пречи на любовта да влезе в живота ти, като казваш, че е невъзможно да я намериш.
- Най-лесният начин да получиш любов е, като даваш любов! Най-бързият начин да загубиш любовта е, като не я цениш!

Никога не се отказвай от мечтите си!
- Да бъдеш без мечти, означава да нямаш надежда. Да бъдеш без надежда, означава да живееш без цел!

Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но и накъде отиваш!
- Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш във всеки един миг!...


Автор - неизвестен

РАЗУМНИЯ КРАЛ

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.
Първият син си помислил: “Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били...

Мъдри мисли

• Това, което прави живота щастлив е не да правиш нещата, които харесваш, а да харесваш нещата, които трябва да правиш!

• Ако не се радваш на малкото няма да се зарадваш и на многото!

• Вярвай в себе си дори, когато никой не го прави! След време, когато стигнеш далеч, всички ще разберат, че може да ти се има доверие!

• Късметът идва, когато му се предостави възможност! Бъдете подготвени за тази възможност!

• Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее!