ПРИСЪДАТА НА ЗЛАТОУСТ

Това било преди около 1500 години. Тогава в Цариград архиепископ бил св. Йоан Златоуст.

Един селянин, от едно близко до Цариград село, продал нива на свой съселянин. Купувачът отишъл на нивата да я оре; орал, орал и изорал един казан със жълтици. Той отишъл при продавача и му казал:

-        Побратиме, изорах на нивата, която ми продаде, един казан жълтици; ела да си ги вземеш, защото са твои.

-        Тия пари не са мои - казал продавачът, - ти си ги изорал ,трябва ти да ги вземеш.

-        Не са мои! Аз купих от тебе нивата, а не и парите, те са твои, иди да си ги вземеш.

-        Побратиме, аз съм ти продал нивата и всичко, което е по нeя камъни ли е, земя ли е, пари ли е, всичко е твое, аз не се меся вече в тази нива.

Така те се препирали дълго. Единият викал: твои са, другия: не са мои. Не могли да се погодят. Решили да идат при св. Иоан Златоуст и той да отсъди на кого са парите.

Когато отишли при светеца, купувачът се поклонил до земята и рекъл:

-        Купих от този човек една нива и като отидох да я ора, изорах в нея един казан с жълтици. Сега го карам да иде и да си вземе парите.

-        Аз съм му продал нивата и не се меся вече в нея - добавил продавачът.

-        А пък аз от тебе купих нивата, а не и парите. Тези пари са били там още, когато ти си работил на нивата, затова са твои. вземи си ги.

Св. Йоан като видял, че и двамата са много праведни и нито един от тях не иска да вземе парите, казал им:

-        Тия пари не са на нито едного от двама ви, а по право се падат на друг.

Обърнал се към продавача и го попитал:

-        Имаш ли си някое детенце?

-        Имам - отговорил той.

-        А ти? - запитал и купувача.

-        И аз имам.

-        Видяхте ли сега - продължил св. Йоан - на кого са парите в нивата? Вие се трудите и печелите за децата си и изораните пари са на децата ви; вземете ги и ги разделете между децата си я живейте си братски.

Селяните доволни си отишли. Един търговец, който присъствал при съденето, казал на св. Йоан:

- Колко са глупави тия човеци, не се съдят, че единият е взел парите, а затова, че нито един от тях не ги иска. А св. Йоан го попитал:              

-        По вашия край има ли деца?

-        Как да няма, има!

-        Имате ли плодородие, птици, говеда, овце?

-        Всичко е дал Господ, от всичко си имаме.

-        Е, побратиме - казал му св. Йоан, - Господ ви държи живи заради децата ви, защото те са невинни, а не заради вашите правдини.

От "Литературен сборник за православните християнски дружества и братства"