сряда, 11 февруари 2009 г.

Dream....

Ще те създам от нищото - за да те има, за да покълне шанс да те намеря и да не бродя все сама - безспирно търсеща и с болка скрита, че не открих те из света голям!

От вятъра ще взема устрема и ще го превърна в цел на твоя път!

От цветето ще взема нежността, финеса му и ще ги вплета омайно в твоята душа!

От водните стихии силата ще взема, за да ти дам и мощ, и дързост, и каприз...

От огъня ще заредя сърцето ти, за да познаеш знойни страсти и да си огнище с неугасваща жарава за душата ми, премръзнала от дългото пътуване между сърцата ледени, с които ми е съдено деня си да деля и нощите - тъй страшни, тъй самотни всеки път!

От Ангелите ще поискам светлина пулсираща в кръвта ти тайно да втъкат...

А пък звездите ще помоля с вихрени енергии плътта ти огнена да заредят.

Накрая ще помоля Господа да одобри мечтата ми и дух да ти даде, и плът! Да вдъхне в теб и част от Себе си и да те изпрати нейде в моя път...


източник

На пазар....;)

Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение.

Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец.

Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце".

Искам звездна нощ, нежен бриз, шумящо море и горещ пясък в пакетче. И голяма опаковка сбъднати мечти!

Искам един стек силни прегръдки. Не, нека да са два. И от целувките в специална опаковка.

Искам и бурканче усещания от боси крака по росна пролетна трева в ранна майска утрин.

Ако може и комплект неповторими изгреви и романтични залези. А като допълнение - спиращи дъха мигове и главозамайващ водовъртеж от неочаквани случки в тенджера под налягане.

Искам замразено забавление и течни слънчеви лъчи. Моля, може ли и две-три щипки истинско приятелство на прах. И накрая - една капка любовKiss

Как ще платя? Ще ти върна всичко двойно. И без това пазарувам за двама ниTongue out


източник

Послание.....

...Поглеждам навън...
...Дъждовните капки-думите на дъжда, кротко, мъдро се сипят...
Говорят, разказват...На моменти - настойчиво, а след което пък - почти приспивно.

...Излизам навън...
...Изпитвам необходимост да почувствам, да приема вътре в себе си разговора с дъжда...Да вървя и да слушам...

Влизам в неговите обятия..........Вървя, а дъждовните думи се сипят върху мен...

...Ето, че една капка се уголемява!...Прилича ми на стъклена сфера, в която ей сега ще се завъртят онези, веселите човечета...

Но това, което съзирам в нея, прилича на храм...Ами, да! Животът ми е храм...А аз съм само едно стръкче, напукало асфалта...

Вървя...Капки-сфери валят...

Ето го и дървото, което всяка сутрин ми дава сила. Прегръщам го и то ме учи на мъдрост, на любов, извисявайки се високо, високо...То е тайната ми връзка с бог...

Ето я и птицата, в която често се превръщам... За да слушам дъха на скалата, растежа на тревата...

Тук са и деветте планини, през които преминах, за да открия едно изречение за време...Което пък ми подари зрелите минути...

Дъждовни фрески валят...между "вече" и "още"...
Вдишвам дъжда...Усещам се лека, дъждовна..., толкова, колкото...

Разтварям се в дъждовното послание..., различно за всеки, безценно за всеки...
Приехте ли вашето послание от дъжда?...:)

източник

Приказката на вятъра

Снощи чух вятърът да говори. Заровен в клоните на стария орех. Люлееха се в тъмнината, свистяха. А между клоните блещукаха звездите. В далечината се мержелееха светлините на града. Облаци чертаеха ефирни пътеки в небето, и рисуваха ангелски крила…
А вятърът говореше. За миг замлъкваше, и после пак…Простенваше. Звучеше ядосан.
Защо си ядосан, ветре? – попитах го.
Ще ти кажа защо…
И почна да разказва една приказка.
Приказка за Силата. Онази Сила, която хората отдавна имали. Хората от древните светове, които живели далеч от нашия свят…
И тези хора можели да бъдат каквито поискат..защото Силата била с тях, и в тях. Защото те от Силата били сътворени. И били господари над света. Великолепни хора. И имали всичко, което обичали и което пожелаели…и били щастливи, защото нищо не им липсвало.
Но един ден някой решил, че не е добре хората да имат Силата и да бъдат господари над земята…
И решил да им отнеме всичко това, което ги правело да бъдат щастливи.
Изработил едно огледало. Интересно огледало било – криво огледало. То пречупвало всичко, и красивото почвало да изглежда грозно, Силата се превръщала в слабост, а Любовта – в омраза…
И това огледало имало още едно особено свойство – то можело да накара хората да забравят кои са и да виждат себе си като роби в една страна, която се наричала Тъмната страна.
Но повечето хора не желаели да погледнат през огледалото, защото усещали, че то не им показва истината.
Тогава онзи, който изработил огледалото (вятърът така и не ми каза името му), решил да принуди всички хора да погледнат през неговото огледало.
Един ден се качил на една висока планина и счупил огледалото…на милиони малки парченца. Толкова малки, че били като прашинки. Разхвърчали се във въздуха…И попаднали в очите на хората.
Оттогава хората носят в очите си по едно малко късче от кривото огледало. Затова страдат и до днес – защото всичко, което виждат с очите си, бива изкривено. Нищо в света на хората вече не било както преди. И те страдат много…заради загубата на всичко, което обичат…И живеят в Тъмната страна, в безсилие и агония, от робството си…
Тук вятърът утихна.
И какво, така ли свършва приказката?-запитах след минута мълчание.
Не, не е свършила още. Но краят й ще го измислите вие – хората!
Ами то така изглежда безнадеждно, щом всичко обично сме загубили, значи това е краят.
Може да е, ако така поискате. Тогава ще е краят.
Но аз ще ти подскажа малко…
Нищо от това, което обичате, не е изгубено. Нито Силата, нито Любовта…само така изглежда! Защото, знаеш, очите ви са пълни с парченца от кривото огледало. А то прави истината да изглежда като лъжа, а лъжата като истина…
И това ви носи непрестанна болка и объркване, и отчаяние…
Да, вярно е. Но как да извадим тези парченца от очите си?
Няма начин. Не можете да ги извадите. Може би вече са се сраснали с очите ви…просто са част от тях…
И какво, значи сме обречени цял живот да живеем с лъжи и да се лутаме объркани?
И това пак вие можете да го решите.
Но как, нали нямаме избор, щом не можем да се отървем от проклетото огледало?!

Тогава просто затворете очите си и спрете да ги ползвате! Започнете да ползвате сърцата си, вместо очите си, защото до тях кривото огледало няма достъп. Само че вие сте отвикнали да ползвате сърцата си! Много отдавна сте ги приспали и сте забравили за тях!
Сега, след като разбра с какво са пълни очите ви, остава да разбереш с какво са пълни сърцата ви.
Ще ми кажеш ли?
Но аз вече ти казах! Помниш ли с какво започнах приказката си? Кое беше първото, което чу?
Сила – това чух.
Да, Сила! Сега сама избери как да завърши приказката.
Можеш ли?
Мога, да!
Хората спрели да ползват очите си и се научили да слушат сърцата си. Това го умеели някога, отдавна, преди кривото огледало да се появи в техния свят. И в сърцата си откривали прекрасни светове…откривали безбрежни морета, необятни мечти, за които били забравили, и заедно със Силата претворявали мечтите си в реалност…И всичката красота на Всемира откривали, за която били отдавна слепи…И най-нежните цветя, защото самите им сърца били като цветя, с божествен аромат…
А един ден открили Небесната роса, която била вълшебна. Една капка от нея можела да умие очите на всички хора, и превръщайки се в сълза, да извади от очите им парченцата от кривото огледало.
И да видят всичко това, което е било някога, в началото…да видят, че и сега е същото! И да бъдат пак щастливи, както някога…
Хей, ветре! Ти нали каза, че не могат да бъдат излекувани очите ни?! А виж какво стана в края на приказката!
Да, но аз казах още, че вие, хората, ще решите как да завърши приказката.
Ти избра хубав край!
Мислиш ли, ветре? Не знам защо, но ми се струва, че този край…май по-скоро ми звучи като ново начало…
Това щях и аз да кажа! – изшумоли вятърът за последно, като че искаше да си вземе довиждане с мен, и тъкмо се приготви да отлети нанякъде, а аз го запитах:
За къде бързаш, остани още да ми разказваш!
За къде бързам ли? Ще ти кажа: искам да разкажа приказката си на още хора. Със сигурност има още много такива като тебе, които ще искат да я чуят!
Разбира се! Извиках радостна и му кимнах за довиждане…
Бързай, ветре, разкажи я на целия свят тази приказка!
Но вятърът вече беше отлетял, не чу последните ми думи, нито видя как му махах за довиждане…
Клоните на стария орех утихнаха. А звездите продължаваха да блещукат в тях, като перли, накичени по дървото…Беше красива звездна нощ!


Върви напред

Живял някога дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж синясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
- Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото можел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващият ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара спечелил още повече пари. На другият ден влязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, които се стреми към истинското знание; ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръх естествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.

За любовта: 10 интересни научни фактa



Някои рационални наблюдения върху ирационалното.


1. Любовта е като да се гледаш в огледалото.

Изглежда, всички ние имаме нещо общо с Нарцис – митичният младеж, който се влюбил в собственото си отражение. Учени от университета на Ливърпул скоро са стигнали до заключение, че мозъците ни са благоразположени към лица, които са ни познати. Изследователският екип е накарал повече от 200 участници да разгледат определен брой електронни снимки на човешки лица. Те установили, че хората предпочитат черти, които са им най-познати – независимо дали това са черти от техните собствени лица или на членове на семейството. Това може да обясни често срещания “феномен” на двойки, които си приличат, като че ли са роднини.

2. “Забий го с поглед!”

Друго проучване казва, че когато жена влезе в помещение, тя е смятана за по-атрактивна, ако насочи погледа си директно към определен мъж. Мъжете биха определили същата жена като по-малко желана, ако тя не осъществи силен визуален контакт. В това изследване, проведено в университета в Дартмут, водещият изследовател – Мейлиа Мейсън (Malia Mason) е накарала участниците – мъже, да седнат и да разгледат серия от снимки на модели, “настроени” да гледат към или встрани от участниците. Авторите на изследването са поискали мъжете да оценят привлекателността на всеки модел и са установили, че тези, които са гледали встрани, са изглеждали по-малко атрактивни. Изследователите заключават, че втренчения поглед на жената има силно възбуждащо въздействие и че нашите впечатления се формират в голяма степен от невербалната комуникация, каквато е визуалният контакт. Така че – забийте ги с поглед, дами!

3.Когато видите любовта, ще я разпознаете.

Изследване на университета на Пенсилвания разкрива, че независимо от това какво казват, че търсят в любимия, хората не се нуждаят от много време, прекарано с даден човек или от много информация за него, за да разберат дали това е “the one”. Поведението на търсещите любовта показва, че те разпознават почти моментално “човека”, който ги привлича. Водещият изследовател Роберт Кързбън (Robert Kurzban) и колегите му са проучили данни от повече от 10 000 “търсещи”. Те са установили, че мъжете и жените са оценили потенциалната съвместимост в рамките на секунди от срещата, първоначално чрез визуални знаци като възраст, височина и привлекателност. “Малко e изненадващо, но фактори, които може да смятате, че са наистина важни за хората, като религия, образование, доходи – играят много малка роля при техния избор”, казва Кързбън.

4. Слушайте внимателно!

Следващият път, когато звъннете на потенциален романтичен партньор, обърнете специално внимание на това, как звучи гласа му. Изследователи от университета Албани, Ню Йорк, са провели експеримент със 149 мъже и жени, които е трябвало да оценят серия от записи на гласове по скала от 1 до 10. Изследователите също са събрали информация за сексуалната “история” на хората, чиито гласове записали. Те установили, че гласовете, оценени като най-привлекателни, принадлежат на хора, които са започнали да правят секс от по-ранна възраст, имали са повече сексуални партньори и са били по-склонни към изневяра, отколкото онези, чиито гласове са били по-малко интересни. Така че, имайте предвид, че съблазнителният глас от другата страна на жицата, може да е на човек с богато минало.

5. “Не мога да направя нищо, скъпа, то ми е в гените.”

Вероятно изневярата се дължи и на генетичен компонент, казва професор от отдела за изследване на близнаци в лондонската болница St. Thomas. Това твърдение е базирано на факта, че ако един от близнаците е кръшкач, другият се отклонява от правия път 55% от времето. При другите хора процентът е 23. Тенденцията да останеш верен е компонент на личността, казва ученият, който се управлява както от гени, така и от социални фактори.

6. Това е официално: от любовта откачаме.

За едни тя е причина за спадане на нивото на серотонин в мозъка, което може да ги докара до състояние на обсебеност от любовта. (Нивото на серотонина, химично вещество, което се се произвежда от тялото, е също така ниско при хора с obsessivе-compulsive disorder (OCD) – психично отклонение, характеризиращо се с натрапчиви, обсебващи мисли, които водят до повтарящи се, ритуализирани действия). За други, любовта води до скок в производството на стрес-хормона кортизол, което повишава леко кръвното и причинява безсъние. Последно, учен от университета на Лондон е установил, че когато хората гледат новата си любов, нервните вериги, които обикновено отговарят за социалните преценки, не работят. Извод: любовта ни обсебва, стресира и заслепява. А ние умираме за нея.

7. Защо разбитото сърце боли...

Скорошно изследване на UCLA (University of California, Los Angeles) установява, че психологическата болка от раздяла е истинска, колкото и физическата от нараняване. Две места в мозъка, които реагират на физическата болка, се активират също, когато човек трябва да се справи с душевна болка, каквато е да бъде “зарязан”. Авторите на изследването са използвали магнитно-ядрен резонанс, за да наблюдават мозъчната активност на участниците, които са били поставени при обстоятелства, симулиращи социално отхвърляне. Изследователите вярват, че болката от това, да бъдеш отхвърлен, може да се е развила като мотивираща сила, която да кара хората да търсят социални контакти и взаимодействие, а това е критично за оцеляването на повечето бозайници.

8. Изчервяването е добър знак.

Ако се водим по маймуните, розовите бузи са от критично значение в любовната игра. Учени от Стърлингския университет, Шотландия са открили, че приматите предпочитат “другар в живота” с червено лице. Руменината може да има същото значение и при хората, като изпраща сигнал за добро здраве, смятат учените. Това също би могло да обясни защо жените използват руж.

9. Целувайте по правилата!

Знаехте ли, че има “правилен” начин за целуване? Хората по-често накланят главата си надясно, когато се целуват, отколкото наляво, известява доклад, наскоро публикуван в сп. Nature. Учен от университета в Рур, Германия е анализирал 124 двойки целувачи и установил, че главите на 65% отиват в дясно.

10. Първо среща за питие, вечерята - после.

Изследователи от Ню-Йорксия и Станфордския университети са разкрили, че гладните мъже предпочитат по-тежки жени. Като се “заложили” пред столовата, учените накарали стотици студенти да попълнят въпросници за предпочитанията им за партньор. Мъжете, които попълнили въпросника точно преди да влязат в столовата, описали “идеалната жена” с 6-7 килограма по-тежка, отколкото мъже, интервюирани след като са се нахранили. Между другото, изследователите не са установили същата разлика в предпочитанията на жените. Така че, дами, сами преценявайте кога ще му позволите да яде...

Някога и сега...

В едни далечни (и най-вече приказни) времена, когато рицарите се сражаваха с дракони спасявайки прекрасни принцеси, не съществувала никаква техническа поддръжка за потребителите. Мечовете били ковани от ковачи и, ако рицаря оставал жив, след като некачествения меч се счупвал и не можел да отсече главата на дракона, същия се връщал набивал канчето на ковача, убеждавайки го да зареже ковачницата и да я смени с манастир.

Все пак интересно би било, какво би се случило ако всеки ковач поддържаше цял щат обслужващ персонал. Е да се опитаме да си го представим...

- Отдел техническа поддръжка "Merlin, Inc". С какво мога да ви помогна?
- Вчера си купих Ваш меч...
- Поздравления, Сър, направили сте правилен избор.
- Да ама той не работи.
- Какво искате да кажете с “той не работи”?
- Ми не сече главата на дракона.
- А Вие прочетохте ли инструкцията за експлоатация, Сър?
- Благородния рицар не е длъжен да умее да чете! Hо моя оръженосец ми я прочете два пъти на глас.
- Добре, Сър. А извадил ли сте меча от ножницата?
- Да.
- Сигурен ли сте? Бихте ли проверили, ако обичате.
- Извадил съм го бе пе... извадил съм го!
- Добре, Сър. Сега опитайте дали острието е добре наточено.
- Аууу мам...!
- Не трябваше да го правите с палец, Сър.
- Какъв палец бе да ти го на...? Пробвах с език. Аз така си опитвам и манджите.
- Виждате ли, Сър, меча е устроен малко по иначе, отколкото блюдата, които опитвате на обяд. Под “опитвам” се има в предвид...
- А бе я не ми разправяй врели некипели! НЕ съм длъжен да познавам Вашите технически термини. Аз съм потребител, не хардуерен специалист. По добре кажете защо да го е... меча не работи!
- А преди това работеше ли?
- Отде да знам – купих го вчера!
- Добре, Сър. Да сте правили нещо необичайно с него?
- Hе!
- Сигурен ли сте в това?
- Ми сигурен съм, току що го извадих от ножницата.
- Не сте ли се опитвали да го заточвате сам?
- Отде накъде?
- Вие най-добре знаете, Сър. Може би сте се опитвали да вплетете в него ново заклинание?
- Не, ползвам стандартните, коите се доставят заедно с меча!
- Може би е бъг, Сър? Откога не сте ъпдейтвали светената си вода?
- Вчера си налях последната версия!
- Ясно, Сър. Погледнете моля Ви дали на близо няма неекранирани източници на черна магия? Те могат да създадат смущения в работата на меча.
- А бе какви източници да ти го на... АЗ СЪМ В ПУСТИНЯТА!
- Hе бива да се нервирате, Сър.
- Не се нервирам, по дяволите!
- Тогава защо дишате толкова тежко?
- Защото ме гони дракон бе пе...
- А, значи, дракона е наблизо?
- Да, зад гъ... ми!
- Отлично, Сър. Дайте му слушалката ако обичате.
- А, ако ми отхапе ръката?
- Извинете, Сър, но медицинските проблеми са извън нашата компетентност.
- Следващия път ще си купя меч от "Morgana, Ltd"!
- Е добре, сър. Опишете поне, как изглежда дракона.
- Ми, един такъв жълт... с мустачки...
- Ясно. С това трябваше да започнете, Сър. Това е нелицензиран дракон, китайско менте без дигитален подпис.
- И?
- Прочетете лицензионните условия, Сър. "Merlin, Inc" не гарантира съвместимост с неСертифицирани от Merl.Inc. устройства.
- И сега какво да правя?
- Ами никога не ползвайте занапред евтини, no-name дракони, Сър.
- Абе що си не е..., той ще ме използва както е...! Ааа! Hеееее! Ааааа!..
- Сър? Сър, добре ли сте?.. При всички случаи, компания "Merlin, Inc" Ви благодари за оказаната помощ при усъвършенстването на нейните продукти!

Щастливи ли сме?

Дали сме щастливи? Колко често си задаваме този въпрос? И дали не е по-важно колко честно си отговаряме?

За всеки от нас определението за щастие е различно-да очакваш нещо хубаво от бъдещето, да получиш това, което желаеш, сега; да усещаш хармония в сърцето си, да си сигурен за бъдещето си...

Много хора биха казали, че не са щастливи. Повечето от тях смятат, че животът им е можел да вземе друга посока и да бъде съвсем друг. Защо? Какво пречи да сме щастливи? Невидима сила или ние самите?

ПРЕДЛАГАМ ЗАЕДНО ДА ПОТЪРСИМ ОТГОВОРА

Как да отговорим на обява за запознанства?

В САЩ, особено сред по-заетите професионално хора, обявите за запознанства са много популярни. В интернет форумите се завъртя следната история. 25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:

"Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така, че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в "Трибека" (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството."Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:

"Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии - печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така, че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да тепродам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така, че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е - както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб, "интелигентна, стилна и изключително красива", не е успяла да си намери чичко паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва. Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се."