Живял някога дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж синясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
- Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото можел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващият ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара спечелил още повече пари. На другият ден влязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, които се стреми към истинското знание; ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръх естествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар