ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….

….Той не загуби търпение с мен.
 ….Той използва обстоятелствата от моя живот по-конструктивен начин за моя растеж.
 ….Той не се отнася към мен като към предмет за притежание и манипулация.
 ….Той не се нуждае да ме впечатлява колко Велик и Мощен е, защото Той е Бог; нито ме подценява като Негово дете, за да подчертае Своето величие.
 ….Той е на моя страна.Той иска да ме види зрял и развит в Неговата любов.
 ….Той не се гневи на всяка моя малка грешка, защото те са много.
 ….Той не брои греховете ми и при възможност да ми ги натяква.
 ….Той е дълбоко огорчен, когато не вървя в пътищата, които Го задоволяват, защото Той възприема това като доказателство, че аз не му се доверявам и обичам по- начина, по-който не би трябвало.
 ….Той се радва, когато чувствам Неговата мощ и сила и се изправям под натиска на живота, заради Неговото име.
 ,,,,Той продължава да работи търпеливо с мен, дори когато аз се предавам, но Той никога не се предава.
 ….Той продължава да ми се доверява, дори и когато самият аз не се доверявам на себе си.
 ….Той никога не казва, че няма надежда за мен. Той търпеливо работи с мен, обича ме и ме възпитава.

 ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….

Голямото пътешествие на малкото мишле...

 Веднъж малкото мишле тръгнало да пътешества. Баба му, старата мишка, му опекла питка за из пътя и го изпратила до изхода на дупката.

 Мишлето излязло рано сутринта, а се върнало привечер.

 - Ах, бабо! - закрещяло мишлето. - Излезе, че аз съм най-силният, най-ловкият и най-храбрият в цялата тундра! А до днес не съм го знаел.

 - Ами как го узна? - попитала бабата.

 - Ето как - започнало да разказва мишлето. – Излязох аз от дупката ни, вървях, вървях и стигнах до едно море. А то – голямо, преголямо, вълните по него ходят ли, ходят! Но аз не се уплаших, хвърлих се във водата и преплувах морето. Дори сам се учудих, че плувам толкова добре.

 - А къде е твоето море? - попитала го баба му...

БОЖИЕТО СЛОВО Е ЖИВОТ

През 17 век един християнин в Единбург,Шотландия бил изправен под бесилката заради своите религиозни убеждения.

-Имате ли някакво последно желание? - бил запитан той.

-Да-отговорил осъденият.-Бих искал да се помоля за последен път и да изпея един последен псалом,преди да умра.

Молбата била приета. Божият човек се помолил усърдно, след което запял. Той избрал за свое последно прославяне на Бога псалом-119,с всичките му 176 стиха. Нито една дума не се загубила от неговата памет. Когато бил вече в самия край на псалома, се чул тропот на конски копита.Пристигнал конник с официална амнистия. Осъденият бил помилван.

Ако не знаеше по памет този дълъг псалом, това би бил последният му ден на земята. Неговото познание на Божието Слово спасило физическия му живот. Но колко по полезна е Библията за нашия духовен живот!

Пълното познание на Божието Слово ще бъде наша най-голяма опора и насърчение в дни на изпитание и утеснение.А такива дни предстоят пред всички нас. Повече от всякога, днес е времето, когато Божият народ се нуждае от едно всеотдайно обръщане към Библията
и пълно съобразяване с нейните Свещени предписания.


"Нека дойдат върху мене Твоите милости, Господи;
Твоето спасение според Словото Ти. Ще имам какво да
отговоря на онзи, който ме укорява, защото уповавам на
Твоето Слово. Не отнемай Словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите съдби. Така ще пазя
Твоя закон постоянно, на вечни векове."
/Псалом.119:41-44/

Белези на любов

Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му. В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил. Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега. Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея. Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него. От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна схватка между тях. Алигатора бил доста по-силен от майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне. Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото момче оцеляло. Неговите крака били напълно страховити от жестоката атака на животното. И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния си син. Репортера от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото мама не ме изпусна”. Вие и аз може да се идентифицираме с момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб.  Но някои рани са ни останали защото Той е отказал да ни пусне…(Той= Господ, приятел, мама…) Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации. Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен. Той не би и няма да ти позволи да пропаднеш.                                                                                                                          

Източник: http://www.spiralata.net

Никога на забравяй...

Никога не забравяй...

Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.
Никога не забравяй, че никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй, че никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй, че никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй, че ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, че ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.


Автор - неизвестен

ИСТИНСКО СЪСТРАДАНИЕ

С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли “добри” хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. “Какви добри хора, как се измъчват заради мен” – помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:

КЛОУНА, КОЙТО НИКОГА НЕ ПАДА

Едно момченце отишло в голям магазин заедно с майка си. Когато минавали пред щанда за играчки, то зърнало клоун, покачен върху топка. Майка му го оставила да си играе там и отишла на друг щанд.
Детето разклатило клоуна, той се залюлял и.. пак се върнал в първоначалната си позиция.
Тогава детето бутнало по-силно-все същия резултат.
Учудено,момченцето ударило с все сила играчката с юмручета.
Клоунът се търкулнал, докоснал земята, а после-малчуганът бил смаян - се издигнал и застанал прав.(Отдолу на топката имало олово)
Майката дошла и попитало момченцето:
Защо според теб, той все успява да се изправи, дори когато го удряш с все сила ?
Хлапето помислило, а след това отговорило:
- Не знам… Сигурно защото отвътре винаги е изправен!

******

Любовта на бащиното сърце.

 Скъпо Мое дете,
 Може би не Ме познаваш, но Аз зная всичко за теб… Псалм 139:1
 Зная кога сядаш и кога ставаш… Псалм 139:2
 Зная всичките ти пътища… Псалм 139:3
 Дори космите на главата ти са до един преброени… Матей 10:29-31
 Защото си създаден(a) по Мой образ… Битие 1:27
 И в Мене живееш, движиш се и съществуваш… Деяния 17:28
 И си Мое потомство… Деяния 17:28
 Познах те, преди да бъдеш заченат(a)… Еремия 1:4-5
 Избрах те, когато сътворих вселената… Ефесяни 1:11-12

НЕВИННОСТТА

Веднъж на гости у своя учител един млад съдия се похвали с първия си успешно разрешен случай.

- Учителю, разреших един сложен и заплетен казус, наложих тежко , но справедливо наказание.
- Браво, моето момче, а постави ли страните на трите вълшебни везни?
- На какви везни, учителю? Има ли такива?
- Има и още как! Първата везна е безпристрастието, ти беше ли безпристрастно еднакъв и към двете страни? Прие ли ги за невинни до доказването на противното?- попитал учителя.
- Не беше необходимо, от само себе си бе ясно кой е правия...