С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли “добри” хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. “Какви добри хора, как се измъчват заради мен” – помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:
-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето, което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце – Бог ще ти даде сили, защото Неговата воля е ти да се измъкнеш от блатото.
Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.
Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите “приятели” продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не ставало по-малко, а точно обратното – растяло. Когато водата стигнала до гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление. Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, “добрите” хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е застигнал такъв “късмет“. Но той, само като видял сълзите им, побягнал, боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много неща проумял, измъквайки се от блатото.
Разбрал, какво е това истинско състрадание, че “състраданието” и сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив – влошили са положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.
Сергей Шепел
Няма коментари:
Публикуване на коментар