четвъртък, 19 юли 2012 г.

Мога да ти...


Мога да те обичам.
Но, Бог може да обича по-дълбоко.

Мога да ти бъда приятел.
Но, Бог е най-добрият ти приятел.

Аз мога да те прегърна.
Но, Бог ще те обгърне.

Ти можеш да изплачеш болката си към мен.
Но, Бог може да избърше сълзите ти.

Аз мога да държа ръката ти.
Но, Бог може да те носи.

Бог да те благослови днес и винаги!

УПОРИТИЯТ ДЪРВАР


Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.
Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.
Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.
Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.
- Браво – рекъл му надзирателя. – Продължавай така.
Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
- Сигурно съм уморен – помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
- Кога за последен път наточи секирата?
- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.
Не бъди съсредоточен само в делат а приложи вярат в Господ Исус Христос, който може да събори всички трудности и крепости в твоя живот.

Автор - неизвестен

сряда, 4 юли 2012 г.

Проповядването...

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.
Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. 
- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. 
- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.

Кръстът

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.


автор - неизвестен

вторник, 26 юни 2012 г.

Колко струва усмивката?


 Усмивката не струва нищо, но дава много:
 ~ Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява...
 ~ Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава завинаги...
 ~ Никой не е толкова богат, че да може да живее без усмивка и никой не е толкова беден, че да не може да раздава усмивки...
 ~ Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство...
 ~ Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е слънчев лъч за тъжния...
 ~ Усмивката е най-добрата противоотрова на природата за тъгата и тревогата...
 ~ Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце...
 ~ Някои хора са твърде изморени, за да те дарят с усмивка.Дай им Ти една от твоите, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!


Автор - неизвестен

четвъртък, 7 юни 2012 г.

ПРИСЪДАТА НА ЗЛАТОУСТ


Това било преди около 1500 години. Тогава в Цариград архиепископ бил св. Йоан Златоуст.
Един селянин, от едно близко до Цариград село, продал нива на свой съселянин. Купувачът отишъл на нивата да я оре; орал, орал и изорал един казан със жълтици. Той отишъл при продавача и му казал:
-        Побратиме, изорах на нивата, която ми продаде, един казан жълтици; ела да си ги вземеш, защото са твои.
-        Тия пари не са мои - казал продавачът, - ти си ги изорал ,трябва ти да ги вземеш.
-        Не са мои! Аз купих от тебе нивата, а не и парите, те са твои, иди да си ги вземеш.
-        Побратиме, аз съм ти продал нивата и всичко, което е по нeя камъни ли е, земя ли е, пари ли е, всичко е твое, аз не се меся вече в тази нива.
Така те се препирали дълго. Единият викал: твои са, другия: не са мои. Не могли да се погодят. Решили да идат при св. Иоан Златоуст и той да отсъди на кого са парите.

вторник, 5 юни 2012 г.

СЛЕДИТЕ НА БОГА


Eдин арабин се молел наблизо до шатрата си. Видял го някой си търговец и го запитал: "Отде знаеш, че има Бог?" Арабинът отговорил: "Погледни тука, на земята, покрай шатрата ми! Какво виждаш?" Търговецът разгледал и казал: "Виждам стъпки!" "Какво показва това?" - запитал го арабинът. Търговецът отвърнал: "Че е минал човек!" Тогава арабинът рекъл: "Само по стъпките ти позна, че е минал човек. Ами всичко това. което виждаме - слънце, луна, звезди, планини, гори, поля, цветя - не са ли следи, по които можем да узнаем за Бога? Ето по тия следи аз зная, че има Бог!" Търговецът се замислил и след малко радостно извикал: "Да бъде благословен Бог во веки!"

 (Народна приказка)

ДАЙ ТИ!


 Петгодишния Михай слушал баща си как се моли за едно бедно семейство. В един момент той го прекъснал и със своята проста детска логика казал:
 - Тате, защо трябва да занимаваш Бога с този проблем? Не е ли по-лесно да бръкнеш в джоба си и да дадеш тези пари за нуждите на тези хора?

понеделник, 4 юни 2012 г.

Животът е пътуване

Не определяй какво е ценно за теб, като се сравняваш с другите.
- Всеки от нас е различен!

Не си поставяй цели спрямо това, което другите хора мислят за важно.
- Само ти знаеш, кое е най-добро за теб!

Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето.
- Живей пълноценно всеки ден, за да бъде пълноценен животът ти!

Не се страхувай да поемаш рискове.
- Приемането на предизвикателства ни учи да бъдем силни!

Не пречи на любовта да влезе в живота ти, като казваш, че е невъзможно да я намериш.
- Най-лесният начин да получиш любов е, като даваш любов! Най-бързият начин да загубиш любовта е, като не я цениш!

Никога не се отказвай от мечтите си!
- Да бъдеш без мечти, означава да нямаш надежда. Да бъдеш без надежда, означава да живееш без цел!

Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но и накъде отиваш!
- Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш във всеки един миг!...


Автор - неизвестен