Ами да! Защо не! Защо трябва сме прекалено сериозни? Нищо няма да ни струва, ако за момент си помечтаем.
Да, сигурно звучи наивно и глупаво. Но спомняш ли си кога за последно си мечтал? Кога за последно си поседнал само за миг, за да си помечтаеш и да си намислиш желание? А помниш ли въобще какви бяха мечтите ти? Преди 5, 10, 20 години. Когато беше дете, а после млад човек с идеали и окриляващи мечти. И какво, ако гледайки сега през призмата на настоящето, тогавашните ти мечти ти се струват смешни и нереални? Но са били твои и са очертали по някакъв начин пътя в живота ти. И само, защото някъде по пътя си, си се изгубил, не означава, че трябва да забравяш. Какво си искал и за какво си копнял? Нали именно мечтите ни са тези, които ни правят 'големи' и ни окрилят да живеем. Защо да загубваме себе си по пътя на порастването ни? И защо въобще трябва да порастваме? В забързаното ни ежедневие можем ли да намерим време да бленуваме. И щом сме възрастни, задължително ли е да спрем да мечтаем?
Хайде да се спрем за момент в нашият забързан живот, да насочим погледа ни към нашето сърце за да си пожелаем нещо - съкровено и истинско. Да погледнем просто отвъд нашето ежедневие, да затворим очи и да си намислим желание. Просто да поспрем за миг и да помечтаем.
Източник - интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар