Аз създадох теб....

Имало едно време един човек, който вярвал в Бога. И веднъж когато той се молел на Бога, минали покрай него четирима нещастни хора - бездомник, гладен, сляп и куц.
Виждайки тези нещастници, човекът започнал да роптае против Бога: "О Творче! Как можеш да бъдеш Бог на любовта и щастието и да не помагаш на тези бедни хора?"

Отговор не дошъл, но той настоятелно чакал. И докато чакал, чул тих глас: "Аз направих за тях много - Аз създадох теб."

автор - неизвестен

Всеки човек дава онова, което му е на сърце...!

Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк...
Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя, които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете!
Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
- Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци!???...
Беднякът простичко отвърнал:
Защото всеки човек дава онова, което му е на сърце...!

ПОМНИ МЕ...

"Парите казват: спечелете ни.
Календарът казва: превърти ме.
Времето казва: планирай ме.
Бъдещето казва: спечели ме.
Красотата казва: обичай ме.
Но БОГ само казва: Помни Ме!"

чрез Вероника Х.

БОГ ЗНАЕ...

БОГ ЗНАЕ...
Когато плака много дълго и твоето сърце страдаше, Той видя всяка твоя сълза...
Когато ти беше самотен и твоите приятели бяха заети, за да ти се обадят, Той беше до теб...
Когато всичко за теб престана да има значение, ти беше объркан и разочарован. Той стана отговор за теб...
Когато погледа ти се проясни, ти видя следи на надежда - Той ти шептеше...
Когато се случи нещо радостно и сърцето ти се изпълни с радост - Той се усмихна с теб...
Когато всичко при теб е хубаво и си изпълнен с благодарност - Той те е благословил...
Не забравяй, че каквото и да се случи в живота ти, през каквото и да минаваш, БОГ ЗНАЕ!!!

автор - неизвестен

Изкуството на малките крачки...

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството...

ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….

….Той не загуби търпение с мен.
 ….Той използва обстоятелствата от моя живот по-конструктивен начин за моя растеж.
 ….Той не се отнася към мен като към предмет за притежание и манипулация.
 ….Той не се нуждае да ме впечатлява колко Велик и Мощен е, защото Той е Бог; нито ме подценява като Негово дете, за да подчертае Своето величие.
 ….Той е на моя страна.Той иска да ме види зрял и развит в Неговата любов.
 ….Той не се гневи на всяка моя малка грешка, защото те са много.
 ….Той не брои греховете ми и при възможност да ми ги натяква.
 ….Той е дълбоко огорчен, когато не вървя в пътищата, които Го задоволяват, защото Той възприема това като доказателство, че аз не му се доверявам и обичам по- начина, по-който не би трябвало.
 ….Той се радва, когато чувствам Неговата мощ и сила и се изправям под натиска на живота, заради Неговото име.
 ,,,,Той продължава да работи търпеливо с мен, дори когато аз се предавам, но Той никога не се предава.
 ….Той продължава да ми се доверява, дори и когато самият аз не се доверявам на себе си.
 ….Той никога не казва, че няма надежда за мен. Той търпеливо работи с мен, обича ме и ме възпитава.

 ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….

Голямото пътешествие на малкото мишле...

 Веднъж малкото мишле тръгнало да пътешества. Баба му, старата мишка, му опекла питка за из пътя и го изпратила до изхода на дупката.

 Мишлето излязло рано сутринта, а се върнало привечер.

 - Ах, бабо! - закрещяло мишлето. - Излезе, че аз съм най-силният, най-ловкият и най-храбрият в цялата тундра! А до днес не съм го знаел.

 - Ами как го узна? - попитала бабата.

 - Ето как - започнало да разказва мишлето. – Излязох аз от дупката ни, вървях, вървях и стигнах до едно море. А то – голямо, преголямо, вълните по него ходят ли, ходят! Но аз не се уплаших, хвърлих се във водата и преплувах морето. Дори сам се учудих, че плувам толкова добре.

 - А къде е твоето море? - попитала го баба му...

БОЖИЕТО СЛОВО Е ЖИВОТ

През 17 век един християнин в Единбург,Шотландия бил изправен под бесилката заради своите религиозни убеждения.

-Имате ли някакво последно желание? - бил запитан той.

-Да-отговорил осъденият.-Бих искал да се помоля за последен път и да изпея един последен псалом,преди да умра.

Молбата била приета. Божият човек се помолил усърдно, след което запял. Той избрал за свое последно прославяне на Бога псалом-119,с всичките му 176 стиха. Нито една дума не се загубила от неговата памет. Когато бил вече в самия край на псалома, се чул тропот на конски копита.Пристигнал конник с официална амнистия. Осъденият бил помилван.

Ако не знаеше по памет този дълъг псалом, това би бил последният му ден на земята. Неговото познание на Божието Слово спасило физическия му живот. Но колко по полезна е Библията за нашия духовен живот!

Пълното познание на Божието Слово ще бъде наша най-голяма опора и насърчение в дни на изпитание и утеснение.А такива дни предстоят пред всички нас. Повече от всякога, днес е времето, когато Божият народ се нуждае от едно всеотдайно обръщане към Библията
и пълно съобразяване с нейните Свещени предписания.


"Нека дойдат върху мене Твоите милости, Господи;
Твоето спасение според Словото Ти. Ще имам какво да
отговоря на онзи, който ме укорява, защото уповавам на
Твоето Слово. Не отнемай Словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите съдби. Така ще пазя
Твоя закон постоянно, на вечни векове."
/Псалом.119:41-44/

Белези на любов

Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му. В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил. Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега. Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея. Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него. От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна схватка между тях. Алигатора бил доста по-силен от майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне. Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото момче оцеляло. Неговите крака били напълно страховити от жестоката атака на животното. И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния си син. Репортера от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото мама не ме изпусна”. Вие и аз може да се идентифицираме с момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб.  Но някои рани са ни останали защото Той е отказал да ни пусне…(Той= Господ, приятел, мама…) Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации. Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен. Той не би и няма да ти позволи да пропаднеш.                                                                                                                          

Източник: http://www.spiralata.net