неделя, 31 януари 2010 г.
събота, 9 януари 2010 г.
Цитати от Хенри Форд
Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.
Препятствията са онези плашещи неща, които виждаш, когато отклониш поглед от целта.
Ако в теб има ентусиазъм, ти можеш да постигнеш всичко, което искаш.
Не мисли, че има грешка; мисли, как да я поправиш.
Аз никога не стоя прав, когато имам възможност да седя, и никога не седя, когато имам възможност да лежа.
Хората често капитулират ако претърпят катастрофа.
Моят тайна на успеха се заключава в умението да разбирам гледната точка на другите.
Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен.
Само два стимула карат хората да работят: жаждата за пари и страхът да не ги загубят.
Добрият приятел е този, който може да ви накара да проявите най-доброто, заключено във вашата душа.
Идеалист – това е този, който помага на другите да забогатеят.
Всички коли Форд са съвършенно еднакви, но не съществуват двама съвършенно еднакви човека.
Всеки нов живот – това е нещо ново под слънцето; никога по-рано не е имало точно това и никога в бъдеще няма да има. Младият човек е длъжен така да гледа на себе си – той е длъжен да иска тази единствена искра на своята индивидуалност, която го отличава от другите хора, и да я развива с всички сили. Обществото и училището могат да опитат да потушат тази искра, те искат всичко да е под един знаменател, а аз казвам: не позволявайте искрата да изгасне – тя е вашето единствено основание за това, вие да играете важна роля.
Мисли за бъдещето – постоянното размишление за това, как да направиш повече, поражда такова състояние на ума, при което не може да се каже, че има нещо невъзможно.
Когато не мога да управлявам събитията, аз ги оставям сами да се управляват.
Идеалист – това е човек, който помага другите хора да процъфтяват.
Сами по себе си идеите са ценности, но всяка идея, в края на краищата, си остава само идея. Задачата е в това да я реализираш на практика.
Не се бойте от бъдещето и не се отнасяйте почтително към миналото. Който се бои от бъдещето, т.е. от нещастията, той сам ограничава своя кръг на дейност. Нещастията дават само повод да започнеш отново и по-умно. Честите нещастия не са позорни; позорен е страхът пред тях. Миналото е полезно само в това отношение, че ни указва пътя и средствата за развитие.
Който наистина работи, не се нуждае от титли. Работата му се явява достатъчна чест за него.
ЕЗОПОВИ БАСНИ
ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ
На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”
МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ
Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.
СЪРНАТА И ЛОЗАТА
Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.
ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО
Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”
КОТКАТА И МИШКИТЕ
В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”
СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ
Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.
ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА
Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”
КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ
Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.
СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ
Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”
ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА
Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”
На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”
МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ
Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.
СЪРНАТА И ЛОЗАТА
Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.
ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО
Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”
КОТКАТА И МИШКИТЕ
В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”
СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ
Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.
ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА
Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”
КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ
Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.
СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ
Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”
ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА
Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Мисли за живота
Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.
Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб. Приеми, когато някой иска да ти даде.
Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.
Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО...
четвъртък, 24 декември 2009 г.
Латински сентенции
1) Правото е наука за доброто и справедливото - Ius est ars aequi et boni.
2) Гласът на един е глас на никого, гласът народен е глас Божий – Vox unius, vox nullius , vox populi, vox Dei.
3) Човекът е обществено същество – Sociale animal est homo. (Aristotel)
4) Изслушвай втората страна – Аudiatur et altera pars .
5) Да можеше римският народ да е като човешка шия – Utinam populus Romanus unam cervicem haberet.
6) Да притежаваш(имаш) тялото си –Habeas corpus.
7) По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв – Melior est canis vivus leone mortuo.
8) Oт всички стъпки първата е най-трудната- Оmnium graduum defficillimus est primus.
9) Всекиму своето – Suum cuique.
10) Дойдох , видях , победих – Veni , vidi , vici . (Ceasar)
11) Жребият е хвърлен – Alea iacta est (Ceasar)
12) Нека доброто у хората е върховен закон- Salus populi suprema lex esto. (Cicero)
13) Разделяй и владей – Divide et impera.
14) Дори след като е излекувана раната остава белег- Etiam sanato vulnere, cicatrix manet.
15) Знам , че нищо не знам – Scio me nihil scire. (Socrat)
16) Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши- Iniuriam , qui facturus est iam facit.
17) Договорите трябва да се спазват – Pacta sunt servanda.
18) Свободата е възможността да се прави , което е разрешено по право. Libertas est potestas faciendi quod iure licet.
19) Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император) - Ave Cesar morituri te salutant.
2) Гласът на един е глас на никого, гласът народен е глас Божий – Vox unius, vox nullius , vox populi, vox Dei.
3) Човекът е обществено същество – Sociale animal est homo. (Aristotel)
4) Изслушвай втората страна – Аudiatur et altera pars .
5) Да можеше римският народ да е като човешка шия – Utinam populus Romanus unam cervicem haberet.
6) Да притежаваш(имаш) тялото си –Habeas corpus.
7) По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв – Melior est canis vivus leone mortuo.
8) Oт всички стъпки първата е най-трудната- Оmnium graduum defficillimus est primus.
9) Всекиму своето – Suum cuique.
10) Дойдох , видях , победих – Veni , vidi , vici . (Ceasar)
11) Жребият е хвърлен – Alea iacta est (Ceasar)
12) Нека доброто у хората е върховен закон- Salus populi suprema lex esto. (Cicero)
13) Разделяй и владей – Divide et impera.
14) Дори след като е излекувана раната остава белег- Etiam sanato vulnere, cicatrix manet.
15) Знам , че нищо не знам – Scio me nihil scire. (Socrat)
16) Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши- Iniuriam , qui facturus est iam facit.
17) Договорите трябва да се спазват – Pacta sunt servanda.
18) Свободата е възможността да се прави , което е разрешено по право. Libertas est potestas faciendi quod iure licet.
19) Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император) - Ave Cesar morituri te salutant.
Интересни мисли и сентенции
Без амбиция нищо не започва, а без труд нищо не завършва.
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
Който сее вятър, ще пожъне буря.
Дори да знаех, че утре светът ще се разпадне на парчета, пак бих посадил своето ябълково дърво...
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
Който сее вятър, ще пожъне буря.
Дори да знаех, че утре светът ще се разпадне на парчета, пак бих посадил своето ябълково дърво...
Мъдростта през вековете
Жан-Жак Русо
"Всичко, казано дотук, може да е погрешно."
Ричард Бах "Илюзии"
"Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите."
"Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш."
Агнес Гонджа Бояджиу - Майка Тереза ...
КИТАЙСКИ НАРОДНИ МЪДРОСТИ
1) Умният човек може смело да поправи своите грешки, глупавият не смее дори да признае своите недостатъци. Орелът може да кълве отровната змия, враната не смее дори да обиди змийчето.
2) Преди да се разсърдиш - преброй до сто, преди да удариш, преброй до хиляда.
3) Съди себе си така, както съдиш другите; прощавай на другите така, както прощаваш на себе си...
Християнски сентенции
Автор Джеймс Бел
Източник: Henry Daily Herald
Доста хора са учтиви, любезни и благоразположени, докато не се опиташ да заемеш стола им в църквата.
Божията воля никога няма да те отведе на място, където Божията благодат няма да може да те защити.
Ако Бог е твоят втори пилот, сменете си местата.
Целта пред нас никога не е толкова голяма както силата зад нас.
Този, който те разгневява, те контролира.
Бог не призовава квалифицираните, а квалифицира призваните.
Ние сме призовани да бъдем свидетели, не адвокати или съдии.
Не поставяй въпросителен знак там, където Бог е поставил точка.
Съвпаденията са случаите, в които Бог решава да остане анонимен.
Някои мозъци са като бетон - хубаво разбъркани и завинаги втвърдени.
Мнозина искат да служат на Бога, най-вече като консултанти.
По-лесно е да кажеш десет проповеди, отколкото да изживееш една.
Престани да се оплакваш от църквата си. Ако беше идеална, теб нямаше да те приемат.
Ако църквата иска по-добър пастир, тя трябва да се моли за този, който вече има.
Абонамент за:
Публикации (Atom)