ЕЗОПОВИ БАСНИ

ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ

На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”


МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ

Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.


СЪРНАТА И ЛОЗАТА

Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.


ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО

Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”


КОТКАТА И МИШКИТЕ

В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”


СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.


ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА

Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”


КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ

Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.


СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ

Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”


ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА

Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”

Мисли за живота

Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.


Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб. Приеми, когато някой иска да ти даде.


Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.

Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО...

Латински сентенции

1) Правото е наука за доброто и справедливото - Ius est ars aequi et boni.
2) Гласът на един е глас на никого, гласът народен е глас Божий – Vox unius, vox nullius , vox populi, vox Dei.
3) Човекът е обществено същество – Sociale animal est homo. (Aristotel)
4) Изслушвай втората страна – Аudiatur et altera pars .
5) Да можеше римският народ да е като човешка шия – Utinam populus Romanus unam cervicem haberet.
6) Да притежаваш(имаш) тялото си –Habeas corpus.
7) По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв – Melior est canis vivus leone mortuo.
8) Oт всички стъпки първата е най-трудната- Оmnium graduum defficillimus est primus.
9) Всекиму своето – Suum cuique.
10) Дойдох , видях , победих – Veni , vidi , vici . (Ceasar)
11) Жребият е хвърлен – Alea iacta est (Ceasar)
12) Нека доброто у хората е върховен закон- Salus populi suprema lex esto. (Cicero)
13) Разделяй и владей – Divide et impera.
14) Дори след като е излекувана раната остава белег- Etiam sanato vulnere, cicatrix manet.
15) Знам , че нищо не знам – Scio me nihil scire. (Socrat)
16) Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши- Iniuriam , qui facturus est iam facit.
17) Договорите трябва да се спазват – Pacta sunt servanda.
18) Свободата е възможността да се прави , което е разрешено по право. Libertas est potestas faciendi quod iure licet.
19) Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император) - Ave Cesar morituri te salutant.

Интересни мисли и сентенции

Без амбиция нищо не започва, а без труд нищо не завършва.


Сърцето има доводи, които разумът не познава.


Който сее вятър, ще пожъне буря.


Дори да знаех, че утре светът ще се разпадне на парчета, пак бих посадил своето ябълково дърво...

Мъдростта през вековете

"Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си."
Жан-Жак Русо


"Всичко, казано дотук, може да е погрешно."
Ричард Бах "Илюзии"

"Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите."

"Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш."
Агнес Гонджа Бояджиу - Майка Тереза ...

КИТАЙСКИ НАРОДНИ МЪДРОСТИ

1) Умният човек може смело да поправи своите грешки, глупавият не смее дори да признае своите недостатъци. Орелът може да кълве отровната змия, враната не смее дори да обиди змийчето.
2) Преди да се разсърдиш - преброй до сто, преди да удариш, преброй до хиляда.
3) Съди себе си така, както съдиш другите; прощавай на другите така, както прощаваш на себе си...

Християнски сентенции

Автор Джеймс Бел
Източник: Henry Daily Herald

Доста хора са учтиви, любезни и благоразположени, докато не се опиташ да заемеш стола им в църквата.

Божията воля никога няма да те отведе на място, където Божията благодат няма да може да те защити.


Ако Бог е твоят втори пилот, сменете си местата.

Целта пред нас никога не е толкова голяма както силата зад нас.

Този, който те разгневява, те контролира.

Бог не призовава квалифицираните, а квалифицира призваните.

Ние сме призовани да бъдем свидетели, не адвокати или съдии.

Не поставяй въпросителен знак там, където Бог е поставил точка.

Съвпаденията са случаите, в които Бог решава да остане анонимен.

Някои мозъци са като бетон - хубаво разбъркани и завинаги втвърдени.

Мнозина искат да служат на Бога, най-вече като консултанти.

По-лесно е да кажеш десет проповеди, отколкото да изживееш една.

Престани да се оплакваш от църквата си. Ако беше идеална, теб нямаше да те приемат.

Ако църквата иска по-добър пастир, тя трябва да се моли за този, който вече има.

Мисли на Платон

Платон (427 г. пр.н.е. — 345 г. пр.н.е.) е древногръцки философ.

• Бог е в самите нас.
• В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.
• В основата на всяка мъдрост е търпението.
• Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят.
• Добър човек е този, който се отплаща на другия с добро.
• Душата с всички сили трябва да се стреми към истината.
• Животът е само един миг между две вечности.
• Книгата е ням учител.
• Който сам не се убеди, никой не може да го убеди
• Наблюдавай един човек как се забавлява по време на игра и ще научиш повече за него, отколкото ако разговаряш с него цяла година.
• Не притуряй към огъня огън.
• Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.
• Недобросъвестните оратори се опитват да изкарат лошото добро.
• Никой не е станал добър човек случайно.
• Помощта е препятствие за съществуващото или възможното зло.
• При сблъсъка с любовта всеки става поет.
• Пълното невежество не е най-голямата злина; по-лошо е натрупването на недобре усвоени знания.
• Само мъртвите са виждали края на войната.
• Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.
• Честта се състои в това, да се стремим към най-доброто и да подобряваме най-лошото така, като че ли то може да стане съвършено.
• Човек, оглупял от суеверия, е най-презрян сред хората.
• Дребните цели пораждат дребни личности.
• Мъдрецът говори когато има да каже нещо, а глупакът - за да каже нещо.

Мисли на Сократ

Сократ (469 — 399 пр.н.е.) е древногръцки философ-идеалист.

• Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам.
• Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.
• Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.
• Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.
• Знам, че нищо не знам.
  

  Scio me nihil scire.




• Критоне, дължим на Асклепий петел. Дайте му го, непременно се погрижете!



• Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.



• На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото тайна.



• Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.



• Най-добрата подправка към храната е гладът.



• Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен.



• Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.



• Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.



• Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.



• Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.



• Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение.



• Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.



• Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.



• Опознай себе си! — „Cognosce te ipsum!}}



• Смъртта може да е и най-голямата благословия за човека.



• Говори,че да те видя.

• Deus ех machina — неочаквана намеса (буквално: бог от машина)
• Животът е само един миг между две вечности.