Едно малко момченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му приготвила кошничка с храна – пет ечемичени хляба и две рибки.
Момченцето се сбогувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то намерило събрано голямо множество – пет хиляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство искали да чуят този Проповедник и Учител.
Исус свършил проповедта си и людете почнали да разискват върху казаното. Свечерявало се и момченцето се радвало, че е взело храна със себе си, та да не чака за вечеря докато се върне обратно у дома си. Но тъкмо когато отваряло кошницата си, за да си хапне, при него дошъл един човек и му казал: “Аз съм един от помощниците на Исус, ние търсим храна, за да могат всички да се нахранят. Ще отстъпиш ли на Исус кошницата си? Ти не ще останеш гладно, защото Исус иска всички да се нахранят”.
“Ето моята храна, отговорило момченцето, дайте я на Исуса и ако не стигне, аз мога и да не ям, ще чакам докато се върна у дома”. Момченцето се чудило как с неговите пет хляба и две рибки ще се нахрани това голямо множество. Исус обаче никак не се смущавал и наредил чрез учениците Си народът да се раздели на групи от по петдесет човека и да насядат. Картината ще да е била много красива. Исус вдигнал ръце, благословил храната, почнал да разчупва и да раздава на учениците. Те отнасяли храната и я раздавали на народа, а хлябовете и рибите все не свършвали. Всички получили изобилно храна и тогава учениците почнали да събират трохите и останките от хляба и напълнили дванадесе коша.
С каква радост момченцето разправило на майка си как с приготвената от нея храна Исус нахранил такова голямо множество. Но майка му се съмнява и казва, че навярно всичко това му се е присънило. За малкото момченце едва ли е имало по-голямо събитие в живота му. И ние можем да си представим как това момченце до дълбока старост разправя на всички как Исус е нахранил пет хиляди души с неговите няколко хляба и рибки.
Не само майката на това момченце, но и много модерни люде днес не вярват в чудеса. Дори и в някои неделни училища може да чуете учители да казват на децата, че това е само приказка, че нищо подобно не е ставало и че такива работи се разправят, само за да се покаже, че людете считали Исус за чудесен човек.
Истината е, че Исус не само извърши това чудо преди две хилядолетия, но върши такива чудеса и днес и може да нахрани хиляди по хиляди с малкото, което сме готови да Му дадем.
Преди няколко години една група добри люде решили да доставят малко радост в една болница за недъгави деца. Устроили коледен банкет с коледно дърво за 350 деца. Ето какво казва един от участниците в това добро дело: “Сега разбирам какво иска да каже Словото с думите: по-блажено е да дава някой, отколкото да получава. Светлината и радостта в очите на тия деца стократно възнаградиха усилията ни – малкото, което сторихме за тях”. А това значи умножаване на петте хляба и двете рибки.
Може ли вашият Исус да ме нахрани? - ще попита някой. Моята кошница е празна, как мога да я напълня и да благословя други с нея? Чуйте за делото на Джордж Мюлер от Бристол, който с вяра построил сиропиталище и отхранил 2 000 сирачета в продължение на няколко десетки години, без да проси нито един лев от когото и да било. Понякога оставали без стотинка и без храна, но въпреки това децата се нареждали около трапезата и с песен благодарели на Бога за храна, която нямали, но преди да свършат песента и да насядат около трапезата, Бог по чуден начин отговарял на молитвата им с дарове от всички краища по света.
Нито едно от тия две хиляди деца нито веднъж не се лишило от храна, защото Бог винаги промислял. И ако Джордж Мюлер имал вяра да храни две хиляди сирачета, ние трябва да имаме достатъчно вяра, за да изхраним всеки един малкото си семейство. “О, вие, маловерци”.
Донеси кошницата си при Исуса. В нея може да има само пет хляба и две рибки, или талантът ти може да е само един, но Той може да го употреби за благословение на пет хиляди или на петдесет хиляди.
Източник: в. „Духовна Светлина” бр.4 (2008)
Няма коментари:
Публикуване на коментар